Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Веднъж ми показаха голям, издялан от камък юдейо- християнски символ на свещника със седем гнезда - менора, — поставен върху кръст с равни рамене. Целият предмет заемаше около 0,8 квадратни метра. След това колекционерът ми показа в една стара книга снимка на подобен символ, покачен високо на стената на една синагога в Сирия. Обърках се.

- Изглеждат еднакви... – подех.

- Да – отговори ми той, – това е същият свещник. Сирийците са разрушили сградата и са построили оттам път, но аз успях да купя резбата.

Наистина ли искаме този предмет да се върне в Сирия?

Само че подобни примери не могат да бъдат извинение за голяма част от тайната търговия, защото запазването на един предмет - плочка с текст или резба - е само малка част от стойността му за културата на една страна. Много по- важен за учените е контекстът, в който са открити тези предмети, защото контекстът им дава възможност да изкоп- чат сведения за миналото. За жалост тайният пазар действа в почти пълна секретност и нещо повече, след като едно археологическо място бъде разкопано, това е краят - вече нищо не може да бъде върнато обратно. Затова когато на пазара се появи даден предмет без всякакви сведения за неговия произход, стойността му за културното наследство фатално намалява, а заедно с нея - и стойността на мястото, от което е добит предметът.

Наистина има множество стойностни текстове, ръкописи и светски документи, които се предлагат на тайния пазар - в това няма никакво съмнение. Неизбежно е голяма част от този писмен материал след време да попадне в ръцете на учените, които да го преведат. Дори само от този факт можем да очакваме важни бъдещи открития. Но както видяхме, превеждането на един текст е само началото на много по-важен процес: задачата за тълкуването, за разбирането на онова, което текстът разказва за хората, които са го създали. Затова контекстът е всичко: той създава пропорция както за действителността, така и за манипулацията.

* *

Докато пишех тази книга, потърсих познание за един много специфичен контекст — този на Египет и Юдея през първи век от нашата ера, период, за който има малко сигурни факти. Видяхме как контекстът може да бъде контролиран и принуждаван да подкрепя история, която просто не може да е истина. Историческият Исус не може да е бил такъв, какъвто го представя теологията на Исус на вярата.

По време на пътуването си открихме, че Исус отхвърля политическата дейност на своите поддръжници зилоти. Това е изключително важна информация, която често бива пропускана. Видяхме и това, че липсват свидетелства за смъртта му на кръста: всъщност запазените свидетелства подсказват обратното. А ако не е умрял на кръста, какво става с възкръсването? С божествеността му? С равнопоставеното му положение в Светата Троица? Всички тези претенции веднага секват, след като секне манипулацията.

Установихме, че всички твърдения относно Исус се появяват много по-късно в резултат на лъскавата опаковка на някои исторически събития, които са преднамерено изопачени, за да обслужат строг теологичен дневен ред, който и до ден днешен поддържа редица крайно странни и ексцентрични схващания. На предна позиция сред тях е убеждението, че учениците на Исус са били само мъже и поради това жените не могат да бъдат негови свещеници, епископи и папи. С това откритие мъжкото господство над апос- толическото наследство се срива заедно с центрираната в Рим концепция за самото наследство.

И което е най-важно, открихме и това, че никакви свидетелства не подсказват, че Исус е трябвало да бъде почитан като бог. Тъкмо обратното, ученията му говорят, че той е искал всеки човек да има възможността да пътува в отвъдното, за да може сам да открие божественото - или както го казва той, да пътува до небесното царство и да се преизпълни с „Божия дух“.

Откъде Исус е научил всичко това? Стигнахме до извода, че не е в Галилея и че е много по-вероятно това да се е случило в Египет, където еврейската общност, изглежда, е много по-разнообразна от еврейската общност в Палестина и е следвала много по-мистичен подход към религията.

Нещо повече, нищо от откритията ни не предполага, че Исус някога е възнамерявал да постави началото на религия, да не говорим пък да насърчава други да записват думите му и да ги оформят като официален сборник с писания. Всъщност по-вероятно е тъкмо обратното. Подозирам, че той изобщо не би бил против хората да го забравят; за него е по-важно те да не забравят пътя към небесното царство - концепция, която не е ограничена само в рамките на християнството и на юдаизма. В текст, чието авторство се приписва на египетския мъдрец Хермес Трисмегист, се казва: „Най-големият порок е да не познаваш божественото“.