Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Позвъних на инвеститорите и те проявиха интерес, както бях очаквал. Обещах да им се обадя отново, когато видя снимките на свитъците и мога да потвърдя точно от кой вид са те. След това зачаках Саад да ми изпрати снимките. За жалост все още чакам; повече така и не ми се обади. Много е вероятно да се е уплашил от намесата на непознати инвеститори, които не могат да гарантират къде ще се окажат свитъците в края на краищата.

В крайна сметка обаче, каквито и да са политическите ползи, знаем, че такива свитъци има в Кувейт и че те са притежание на Саад, на семейството му и на други като него в качеството на инвестиция. Накрая ще се състои някаква сделка и учените ще получат достъп до свитъците, защото една инвестиция струва толкова, колкото потенциалната печалба, която може да се извлече от нея, дори и да си отиде цяло поколение, преди да бъде извършена продажбата. Недостатъкът на това да правиш бизнес по този начин е, че без експертна грижа свитъците могат сериозно да се повредят и дори да се разпаднат. Можем само да се надяваме, че дори най-неопитният предприемач ще има това предвид и ще предприеме стъпки да защити инвестицията си.

Ясно е, че тези два свитъка са само част от онези, за които се знае, че все още са „някъде там“. Маген Броши, бивш директор на Светилището на книгата в Йерусалим, където са изложени Свитъците от Мъртво море, ми каза, че със сигурност съществуват и други свитъци, които все още не са показани на учените. Веднъж успях да ангажирам интереса му, когато му споменах за свитъка от Мъртво море, който предложили на шефа на ЦРУ в Дамаск Майлс Коупланд. Тогава Броши ми предложи едно интересно споразумение:

– Ако получиш информация за това, аз ще разменя с теб... - и тогава започна да се запъва, търсейки точните думи, - ...ще обменя с теб още сведения за липсващите свитъци.

Напоследък започнаха да се появяват сериозни слухове от обикновено достоверни източници, че друга сбирка от гностични текстове е предложена за продажба. Текстовете били от района на Наг Хамади, където през 1945 г. били намерени първите гностични писания. Ако те наистина идват от същата древна манастирска библиотека, тогава е напълно възможно да има текстове, които в момента не са ни известни. С други думи, те ще бъдат истинско съкровище за учените и извор на данни, които да бъдат изследвани от цяло ново поколение от академични дейци. Със силно вълнение очаквам появата на такива текстове.

* *

Вярно е, че сенчестият начин, по който действа този нерегулиран пазар, е мъчителен за учените и за властите, но въпреки това всички те се съобразяват с неговите ограничения, защото по много причини това е единственият начин за получаване на достъп до материалите, които тихомълком циркулират там.

Сделките обикновено се сключват дискретно и дори тайно. Трудно можеш да се добереш до категорична информация за това какво може да се е продало и на каква цена. Всичко се прави поверително. Ако веднъж се сключи лич- но споразумение, то никога не се нарушава. Всички сделки са на висока стойност, но се сключват лесно, почти по силата на каприз. Обаче под привидната неформалност се крие остър усет за печалба сред търговците и също толкова остър усет за ценност сред колекционерите: никой не е глупак.

Всички участници се придържат към единственото сигурно нещо на този пазар: че когато бъдат осигурени средствата, антиките в крайна сметка ще се появят и ще дадат своя принос към културното наследство на света.

През многото години, през които съм бил намесен в този пазар, съм чувал всякакви истории и съм срещал някои от хората, от които са започвали тези истории. Един от случаите, който ме развълнува, е свързан с древния еврейски град Хайбар в Арабия, на около сто и петдесет километра от Медина. По времето на Мохамед градът е бил богат търговски център, добре укрепен с крепостни стени и здрави защитни замъци, но когато армията му се сражавала срещу Мохамед, той атакувал и в крайна сметка завзел града. След смъртта на Мохамед повечето евреи били прогонени, а мнозина се преселили в Йерихон.

По някое време през 80-те години на двайсети век правителството на Саудитска Арабия строяло път в областта. Един булдозер сринал някакви развалини и отдолу се показала къща, някога притежание на богат учен, както и личната му библиотека, пълна с ръкописи и със сборници - неколкостотин. Казаха ми, че сред тях имало пиеси от гръцки и от римски автори, някои от които не били оцелели под никаква друга форма. Само че най-важният документ бил един сборник с най-ранното издание на еврейската история на Йосиф Флавий. Всичките ни сегашни копия на трудове на Йосиф Флавий датират от средновековието и в тях са вмъкнати християнски пасажи, а кой знае какво е премахнато. Този сборник предхожда политическата манипулация, на която вече сме станали свидетели, и е бил собственост на еврейски интелектуалец. Можем да допуснем, че е оригинален. Казаха ми, че там се съдържат всички оригинални препратки към задикин, „праведните“ — явно същата група, която е създала Свитъците от Мъртво море и е заличена от всички други редакции на текста на Йосиф Флавий, които са се запазили.