Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

* *

През следващата пролет двамата със съпругата ми бяхме на обяд в дома на наш приятел от Америка, който живееше на средиземноморския остров Майорка. Присъстваха и други гости, сред които един бизнесмен, с когото се бях срещал един-два пъти.

- Четох книгата ви за Свитъците от Мъртво море - внезапно каза той и се приведе към мен.

Учудих се. Познавах го като предприемач, който действа в рамките - но на самия ръб - на закона, затова не бих допуснал, че се интересува от четива за Свитъците от Мъртво море. Живееше в една от държавите в Арабския залив с последната си съпруга и бе натрупал и изгубил няколко състояния. Не се опитах да гадая на кой етап от този цикъл се намира в момента.

- Знам къде има още свитъци.

- Още Свитъци от Мъртво море? - попитах аз, все още доста разсеяно, защото подобен разговор с него ми се струваше странен.

- Да - отвърна ми. — В Кувейт. Много ли струват? — додаде той по начин, който би прозвучал невинно, ако идеше от друг човек.

- Да - отговорих, като продължавах да се преструвам на разсеян, но вече схванах подтекста, който внезапно прикова вниманието ми. — Ако са каквито трябва. Ценни са сек- тантските свитъци, т.е. свитъците на еврейската общност, която ги е създала, защото описват подробно правилата сред членовете на общността и отношението им към Храма. Ценни са и така наречените пешери, коментарите на откъси от библейския текст. Стандартните библейски текстове не са толкова ценни.

Известно време не ми отговори. Изчаках. Струва ми се – с притаен дъх.

- Трябва да поговорите с един мой приятел - каза събеседникът ми накрая. - Той е от разузнаването. - След това спомена името на държава от Залива и добави: - Освен това той има много добри контакти. Само че нека аз да поговоря с него най-напред.

- Добре - казах спокойно. - Пратете ми подробностите, когато сте готов.

През следващите няколко дни нямах никакви новини, затова се върнах у дома в Англия. Малко след това обаче получих факс. „Ринг Саад“, пишеше във факса и бяха дадени различните му телефонни номера. Но в края се конкретизираше: „Той не иска свитъците да попадат при израелците“. Забелязах, че както винаги съвременната политика се намесва и тук.

Веднага позвъних на Саад и го поразпитах, защото се отнасях подозрително към твърдението му, че има достъп до някакви свитъци. Той беше прям: семейството му познавало Кандо, търговеца на антики от Витлеем, който бе източникът на първите свитъци и когото мнозина подозираха, че притежава още много. Саад повтори онова, което вече бях чувал: въпросните свитъци се намираха в Кувейт, но били притежание на член от семейството.

- Можете ли да ми намерите хубаво описание на свитъците? — попитах аз, като си спомних за объркването, което двамата с Айзенман бяхме преживели по-рано със свитъка с текст от Тората. Саад обеща да се свърже с мен отново.

Около седмица по-късно той се свърза с мен с информацията, която бях поискал: имало два различни свитъка, но и двата били написани върху тънка кожа. Вече наистина много се развълнувах: това като че ли беше автентично. Все пак се нуждаех от още едно доказателство, преди да продължа да действам.

- Саад, мога да събера парите за закупуването на текстовете, но за да започнем преговори за цената, трябва да знам какъв вид са тези свитъци и колко ценни могат да се окажат. Можеш ли да ми изпратиш снимка на малък откъс от текста на всеки свитък?

Саад обеща отново да се свърже с мен, но преди да затвори, изрази същата загриженост като преди. Помоли ме да обещая, че свитъците няма да се озоват при израелците.

Отговорих му, че не мога да обещая подобно нещо, защото нямам представа какво ще стане с тях след продажбата, но отбелязах, че средствата, които се надявам да намеря, идват от американски източник. Саад като че ли остана доволен от този отговор.

Веднага започнах да организирам събирането на средства, като допусках, че цената, която първоначално ще поискат, ще бъде от порядъка на 1-2 милиона долара. По една случайност преди няколко години бях сключил договор с група американски финансисти. Обясниха ми, че предпочитат да инвестират в древни ръкописи, вместо в акции и ценни книжа, и ме помолиха да ги осведомя, ако попадна на нещо подобно, особено на Свитъци от Мъртво море. Тъй като този извор на средства обещаваше да бъде много полезен в бъдеще, аз се бях съгласил при едно условие: че след като документите бъдат придобити, учените ще получат достъп до тях, за да ги изследват и преведат. Ако инвеститорите се съгласяха с това условие, после щяха да разполагат с всички права върху издаването. Това им се стори разумно и те ме увериха, че ще постъпят по този начин.