Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Само че в същото време това беше и миг на пълно безсилие, когато повече от всичко ми се искаше да съм запознат с древните езици като някои специалисти, които познавам. Все едно да държиш ковчеже със съкровище, но да нямаш ключ, с който да го отвориш. За жалост нищо не можех да направя. Въпреки многогодишния си опит с ръкописен материал, бях просто завладян от важността на онова, което държах в ръцете си. Бях безмълвен и обзет от благоговение, като се замислих за промените в нашата история, която тези писма можеха да предизвикат, ако станат публично достояние. Поне бяха на сигурно място. Върнах ги обратно на приятеля си. Той се усмихна. Отидохме на обяд.

Не помня какво ядохме този ден, защото бях изцяло погълнат от значението на онова, което току-що бях видял. Исках всички да узнаят за свитъците. Искаше ми се да застана насред улицата и да извикам на всеки минувач, че безспорното доказателство съществува, че съм го видял и съм го държал в ръце!

* *

Беше както заподозрях, когато нашият информатор - преподобният д-р Дъглас Бартлет, ни разказа за съществуването на ръкопис, съдържащ неоспоримо доказателство, че Исус е бил жив през 45 г. сл. Хр. От много време подозирах, че това доказателство ще се появи по-скоро под формата на светски, а не на библейски документ. Тъкмо сухата и делова природа на такива документи ги прави толкова достоверни - както в откровените показания на човек, който се защитава срещу някакво обвинение в съда. Както твърдях преди, ако искаме напълно да разберем историческия Исус, най-сериозните си прозрения и указания ще получим от такива документи.

В много случаи съществуващите в света архиви почти не са докосвани; километри от оригинални документи се съхраняват в огромни библиотеки и големи архивни сбирки във Ватикана, Истанбул, Кайро, Лондон, Париж, Берлин и в още много други големи градове. Редовно биват откривани непознати или отдавна изгубени документи във всички тези колекции. Възможно е все още някъде да лежат неоткрити фрагменти или по-дълги текстове, най-вече в ислямските библиотеки, тъй като в ранното средновековие много мюсюлмански учени са изучавали по-ранни текстове и са цитирали много от тях в критичните си изследвания. Нещо повече, много от тези текстове идват от по-ранни трудове на древносирийски - разновидност на арамейския, езика на Исус, - вероятно от общностите на несторианските християни, а по-късно от манастири, които след пети век често са ставали убежища на оцелели юдейо-християни и на техните ръкописи. Ето защо трябва да се смята наистина за твърде вероятно, че някои ранни текстове, имащи отношение към живота и към епохата на Исус, ще бъдат намерени сред някакви зле каталогизирани ръкописи в някоя от тези сбирки.

А освен това, както отбелязахме, съществуват и частни колекционери, които могат да плащат в брой и често получават възможността първи да подбират сред материалите, извадени от древни библиотеки, открити в тайни помещения или в руини дълбоко под пясъците.

Както ще видим, неизбежно е да има още открития.

14.

ТЪРГОВИЯТА

С КУЛТУРАТА

Беше привечер. Светлината в кабинета ми започваше да помръква. Английското небе се канеше да се плъзне от другата страна на сумрачния хоризонт на нощта. Двамата с професор Айзенман седяхме и тихо разговаряхме, но и двамата бяхме разсеяни. Очакваният миг настъпи: факсът ми най-сетне затрака по своя дразнещ и натрапчив начин. И двамата замълчахме, замислени за онова, което може би щяхме да видим.

За момент уморено и отнесено се замислих за това колко странен бе моментът. Очаквахме пристигането на част от текста от свитък от Мъртво море на две хиляди години от един хотел в Швейцария. И ето че сега, ред по ред, факсът пристигаше.

Когато се появи първата страница, Айзенман нетърпеливо я издърпа от машината, погледна я за кратко и сетне презрително я хвърли в скута ми. Веднага видях, че нямаме причина за вълнение. Беше копие на текст вероятно от свитък с еврейската Тора, сигурно на сто или на двеста години - хубаво бе човек да притежава подобно нещо, но то съвсем не бе рядкост и със сигурност не беше част от свитък от Мъртво море. И за двама ни бе очевидно, че мюсюлманските собственици на този текст нямаха представа, че между двете неща има разлика. Не се учудихме. Малко вероятно бе да сме успели да се сдобием с текста, на който се надявахме. Но въпреки това трябваше да опитаме, защото никога не се знае кога може да се появи нещо наистина важно. А такива възможности се явяват често, както щях да науча немного след това, когато най-малко ги очакваш.