Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

писано в Иоан 11:2. Освен това подхваща и темата за “седемте бяса”, като стига до заключението, че те

представляват седемте смъртни гряха. Следователно Мария се е провинила, твърди той, в гордост, завист,

лакомия, похот, гняв, алчност и леност – всичките седем! Чудно как изобщо е била спасена!

За да разгледаме по-обстойно въпроса за седемте бяса, първото нещо, което трябва да имаме

предвид, е значението на гръцкото име “Мария” (от египетското име Мери, означаващо “възлюблена”, и

приемливо съответствие на еврейското име Мириам). Подобни египетски имена са Мериамон (възлюблена

на Амон) и Меритатен (възлюблена на Атен). Други еврейски варианти на Мария са Мари и Мери.

В евангелски времена, както и в елинско-египетската култура, Мария е не толкова име, колкото

титла. По тази прича с Иисус са свързани няколко Марии. Макар това да е уж очевидно в Новия завет,

неканоничното Евангелие на Филип го споменава изрично: “Имаше три жени, които винаги вървяха с

Господа… сестра му и майка му и съпругата му, и всяка от тях беше Мария”. В онзи период името е имало

значение на монашеско звание. И до днес се използва в много манастири преди кръщелните имена,

например сестра Мария Луиза, сестра Мария Тереза и др. Марко 6:3 най-често представя Иисус като “сина

на Мария”, но най-правилният превод би бил “синът на Марията”.

“Мариите” се възпитавали в целомъдрени монашески среди на свещени ордени, подвластни на

стрикти правила, които били в сила до годежа им. Преди това те се намирали под наблюдението на главен

секретар, който бил наричан Свещеникът – пазач на 7-те демона. Имало и други такива свещеници с

рангове от 1 до 7 в символична опозиция на онези свещеници, които били считани за представители на

седемте светлини на Менора (седморния свещник в иудейската традиция). Сред задълженията на тези

свещеници било да наглеждат и пазят девствените жени – подобно на адвоката на дявола, който проучва

кандидатите за канонизиране от римокатолическата църква днес. След женитбата си обаче девойките се

освобождавали от бремето на седемте демона (или бяса), което фактически означавало, че обетът им за

безбрачие вече не е в сила. От това следва, че когато седемте бяса “излезли” от Мария Магдалина, тя е била

освободена от монашеските ограничения, за да се омъжи.

НАСЛЕДСТВОТО НА МАГДАЛИНА

След като и бездруго подхванахме темата за имената, да видим и името Магдалина. Понякога се

пише Магдалена, но съществуват и европейските варианти Мадалена и Мадлен. В общи линии се

предполага, че Магдалина произлиза от името на местност, наречена Магдала, и наистина горепосочените

варианти имат общия корен migdal , означаващ “кула”. Но това не е достатъчна причина да се твърди, че

Магдалина произлиза от Магдала. Споменато е само, че тя се присъединява към Иисус в Галилея (грубо

казано, района на север от съвременна Хайфа).

Магдала е бил рибарски град на Галилейско море, на север от Тивериада. Известен с тъкането и

оцветяването на лен, в евангелските времена бил богат, оживен търговски център. Споменава се в Матей

15:39, въпреки че в някои издания е изписан като Магадан. В по-старото Евангелие на Марко 8:10 за това

място е използвано името Далманута. Днес там няма забележими руини, само останки от павиран път,

няколко римски бани и основите на една сграда. Сега тези оскъдни останки са известни като Ел-Меджел.

Магдала е бил център за риболов и обработка на риба и еврейският Талмуд използва по-дългото,

по-правилно име Магдал Нунайа, означаващо Рибя кула. Историкът Иосиф Флавий нарича Магдала с

алтернативното гръцко име Тарихея. В творбата си от I век "“удейската война"”той пише, че тогава там са

живели около 40 000 души. Впоследствие, продължава Иосиф, около 6500 били посечени в големите битки

по вода и суша, водени срещу римските легиони на Тит Флавий.

Подобно на Магдал Нунайа много други градове от евангелията са споменавани с по няколко

имена, което понякога води до объркване. Но и не би могло да бъде другояче, защото произходът им е

свързан с традицията на много култури и езици, местностите са кръщавани на иврит, гръцки, сирийски,

латински или дори носят имената на някакъв местен обичай. В Матей, Марко и Иоан например наричат

хълма на Разпятието Голгота, докато Лука го описва като Лобно. И двете имена (иврит – Gulgoleth ;

арамейски – Gulgolta ; латински – Galvaria ) произлизат от думи, които се превеждат като “череп”, така че