Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

името на това място във всички евангелия е недвусмислено: “мястото на черепа”.

Първоначално Галилейско море е било наричано Хинерот (иврит – “с форма на лира”) например в

Иисус Навин 11:2. Споменава се още като Генисаретското езеро (Лука. 5:1) и Тивериадско море (Иоан. 6:1),

откъдето произлиза съвременното му име, Бахр Тубария.

По евангелско време палестинските региони Галилея, Самария и Иудея са се намирали под римско

управление, но преди това са били под властта на Египет, където в епохата на Птолемеите, чак до

Клеопатра VII, са царували гръцки владетели. Следователно по Иисусово време най-разпространени са

били гръцкият, една версия на стария месопотамски арамейски и естествено, иврит. Иосиф Флавий бил

хасмонейски евреин, обучаван за фарисей, но често използва гръцка терминология; оригиналният език на

евангелските текстове също е гръцки. Няма много съмнения обаче, че името Магдалина (както и Магдала)

произлиза от ивритската дума migdal (кула или замък).

В “Житие на Мария Магдалина” Джакопо ди Вораджине, архиепископ на Генуа от ХIII век, който

го съставил въз основа на църковни писания, твърди, че Мария е “наследница на замъка във Витания” – или

кулата ( migdal ) на Витания, както би трябвало по-правилно да се преведе. Обаче във Витания никога не е

имало голям замък или кула, а и титулуваните Марии не са имали право да притежават собственост.

Наследството, описано от Джакопо, реално се отнасяло до личен статус – високо положение (крепост/кула)

на обществена закрила, както в Михей 4:8, Magdal-eder (Кулата-пазител на паството) – и отличието на

Магдалина се отнася именно до това социално положение. Следователно е от значение, че при

представянето на Мария в Лука 8:2 тя е описана като “Мария, наричана Магдалина” – т. е. “Мария,

наричана Кулата-пазител”.

Вместо в Магдала по-вероятно е домът на Мария Магдалина в Галилея да е бил в близкия

крайбрежен град Капернаум, където Иисус започнал проповедите си. Голямата мраморна синагога в

Капернаум (която все още съществува като внушителна руина) е била сфера на влияние на иаритските

свещеници, династични потомци на Ира Иаритеца, главен свещенослужител при цар Давид. Според Стария

завет този свещенически род произлиза от синовете на Иаир по Моисеево време.

Според Джакопо (1229-1298) бащата на Мария Магдалина бил наричан Сир (или Сирус). Като Сир

Иаритеца, той е бил главен свещенослужител (подчинен на върховния свещенослужител в Иерусалим), а в

Библията Мария Магдаилна се появява първо като дъщерята на свещеника, която Иисус възкресява в

Матей 9:18-25. Тази форма на посвещаващо издигане от символична “смърт” (тъмнина) в “живота”

(светлина) за общността е била част от постепенен процес на специално обучение, наричано Пътя, което се

провеждало на възраст дванадесет години. В разказа за дъщерята на свещеника Марко 5:42 потвърждава

такава теория, пишейки: “И момичето веднага стана и ходеше, понеже беше на дванадесет години”.

Джакопо обяснява още, че Сир бил сирийски благородник, чиято съпруга Евхария (майката на

Мария) била от царски род. Също така пише, че Магдалина “била от достойно благородно потекло, и

родители, потомци на царска кръв”- В много по-ранен ръкопис на архиепископ Рабан Мавър Евхария е

идентифицирана по-подробно като потомка на израелските царе. Не става въпрос за Давидовия род от

Иудея, а свещеническия род на Хасмонеите, или Макавеите, които управлявали Иерусалим от 166 г. пр. Хр.

до Римската окупация през 63 г. пр. Хр.

АКАДЕМИЧЕН ЕКСКУРС

Произведението на Джакопо ди Вораджине, озаглавено “Легендата за св. Мария Магдалина”, е част

от един по-голям сборник, известен под името Legenda aurea (“Златна легенда”). Това е една от най-

ранните книги, отпечатана през 1483 г., два века след смъртта на автора, в Уестминстър, Лондон от Уилям

Какстън. С по-ранни издания на френски и латински Какстън бил убеден от Уилям, граф Арундел, да

отпечата английска версия. Тя представлява сборник от архивни хроники, описващи подробно житията на

избрани светци, на голяма почит сред духовенството. Въпреки общата склонност на епископите да

подронват авторитета на Мария Магдалина, произведението редовно било четено публично в

средновековните манастири и някои църкви.

Бенедиктинският учен Рабан Мавър (776-856) е бил архиепископ на Майенс (Майнц) и абат на