Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

Повечето вярващи художници в някой период от живота си са рисували Мария Магдалина. Образът

и се явява в скулптури, витражи или е пресъздаден с други художествени средства. Всъщност това е един

от най-често срещаните класически образи. Има много изображения при кръста и при гроба, а

предпочитания сюжет с Магдалина и Иисус е сцената “Не се допирай до мен” от Евангелие от Иоан 20:171.

Освен това има много каещи се или разкаяни Магдалини, които нямат връзка с библейския образ. В такива

сцени тя обикновено е сама пред тоалетка или в дива пещера. Най-често срещаните предмети в тези сцени

са огледало, свещ, скъпоценности, череп и книга.

Скъпоценностите и огледалата са популяризирани през бароковата епоха, ХVII век, от италианската

школа на Лука Джордано. Въведени са като символ на отказа на Мария от земната суета.

Противопоставени на суетата, свещта и книгата представят значимостта на светлината и знанието, а

черепът говори за неминуемостта на смъртта.

Най-често изобразяваният елемент в творбите с Магдалина – предметът, който я отличава, особено

когато е сред група жени – е съдът с миро. Марко 16:1 обяснява, че Мария Магдалина е пристигнала с

другите на гроба на Иисус, които “купиха аромати, за да дойдат и да го помажат”, но съдът не идва оттам.

Той е главен елемент в най-известната случка – когато Мария помазва главата и нозете на Иисус в къщата

на Симон във Витания малко преди да бъде разпнат.

Въпреки историческите източници и общоприетата традиция от ранните времена

римокатолическата църква дълго време твърди, че грешницата Мария Магдалина не е онази Мария, която

извършила помазването. Тя настоява, че Иисус не би могъл да бъде помазан от грешница. Всъщност

помазванията са две. Те ще бъдат описани по-долу, но засега като довод срещу мнението на клириците ще

отбележа следното: за първото помазване в къщата на Симон Фарисея Лука (7:37-38) изрично пише, че е

извършено от “грешница”.

Описвайки второто помазване на Иисус в къщата на Симон Прокажения, Иоан 11:2 категорично

заявява, че го е извършила същата жена. Симон Фарисея всъщност е Симон Прокажения, но което е още

по-важно, Мария грешницата и Мария от Витания са една и съща личност. Папа Григорий I привежда

доводи в полза на това твърдение, художниците и летописците винаги са били убедени в това, а накрая,

през 1910 г. “Католическа енциклопедия” го признава за факт.

В художествените творби алабастровият съд с миро е постоянен символ, по който Мария може да

бъде разпозната, и е използван от творците независимо от обстоятелствата, в които я рисуват. Появява се с

него при кръста и при гроба, понякога в самотата на покаянието и, вповечето случаи в картините, рисуващи

Мария с Марта от Витания, и винаги в помазването на Месията.

Следователно ключовите жанрови класификации на картините с Мария Магдалина са: “При кръста”

(вкл. и “Свалянето на тялото от кръста”), “При гроба” (вкл. “Оплакване” и “Възкресение”, както и “Не се

допирай до мен”) и по-ранните ритуали на помазването, под общото наименование “В къщата на Симон”.

Тя има много отделни портрети, които попадат в категория, известна като “Алабастровият съд”; друг

любим сюжет е “Иисус в къщата на Марта”. Освен тях и не по-малобройни са небиблейските мотиви

Каещата се и Разкаяна Магдалина . Има и други, които също нямат нищо общо с каноничните евангелия.

Такива са “Мария Магдалина в Прованс” “Магдалина, носена от ангелите”, както и много въобръжаеми

сцени с Мария Магдалина и Иисус. Съществуват и няколко алтернативни класификации (често

алегорични), но в общи линии съществуват около дузина сюжетни мотиви за хиляди конкретни образи.

Мария Магдалина се появява като светица в църковния календар чак през 1969 г. с празник на 22

юли. На запад този ден е признат като празник от VIII в. и само в Англия на нея са наречини 187 древни

църкви. И все пак тя бива канонизирана официално едва в края на ХХ век, въпреки че римокатолическия

требник (определящ ритуалната литургия) все още отрича факта, че Мария Магдалина и Мария от Витания

са едно и също лице.

1 В стандартните издания на Библията “Noli me tangere” обикновено се превежда като „Не се допирай до мене”.

Преводът от оригиналния гръцки текст на Йоан обаче разкрива, че по-правилно е „Не се притискай до мене”, или „Не

ме прегръщай”. Думата „допирам” просто не е подходяща.