Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

епископите наистина са вярвали, че една грешница непременно трябва да е блудница, или това е било

просто оправдание за нещо друго, което са предпочели да скрият?

В следващите страници ще разгледаме цялостния образ на Мария Магдалина – описанията в

Библията, появите в неканоничните евангелия, живота и, както е описан от летописците, духовния и

проповедническия и статус, изображенията и в света на изящните изкуства и значимостта и в днешния свят.

1 Матей 27:55-56, Матей 28:1, Марко 15:40-41, Марко 16:1, Лука 8:2-3, Лука 24:10, Йоан 19:25.

2 Йоан 19:25.

3 Йоан 20:1.

4 Марко 15:41, Лука 8:3.

5 Марко 16:9, Йоан 20:16.

6 Лука 8:2.

7 Йоан 11:1-5.

Положението на Мария е уникално и с това, че въпреки наглед поддържащата си роля в сюжета на

Светите писания тя е една от главните фигури в него. В евангелията, които не са били включени в Новия

завет, за Мария Магдалина се говори като за “жената, която знаела всичко” за Иисус. Тя е тази, която

“Христос обичаше повече от всичките си последователи”, и апостол, “дарен със знание, откровение и

прозрения, далеч надхвърлящи тези на Петър”.

РЕСТАВРАЦИЯ

Лично за мен първата близка среща с Мария Магдалина беше през 80-те години на миналото

столетие. Тогава имах ателие за реставрация на картини и бях съветник по консервацията на художествени

произведения към Гилдията за изящни изкуства в Лондон. Бяха ми донесли за почистване и поправка една

картина – Каещата се Магдалина , - италианско произведение от ХVІІІ век от Болонската школа, дело на

Маркантонио Франческини. При предишен опит за реставрация беше грубо подлепена с второ платно, от

което трябваше да бъде отделена.

Описах подробностите от тази реставрация в журнала на Гилдията като част от курса по

съхраняване на картини, който водех по онова време. Но тогава интересът ми беше насочен по-скоро към

процеса на реставрация, отколкото къмв темата на картината. Едва по-късно, когато оглеждах снимките на

завършената работа, ми направиха впечатление някои особености на самия сюжет. Магдалина бе

изобразена със скъпоценности, пред огледало, и заглавието Каещата се Магдалина не изглеждаше много

подходящо. С едната ръка държеше косата си, а с другата – перлена обица; изглеждаше спокойна и нищо в

нея не издаваше покаяние. Тогава защо творбата бе наречена така?

След като проучих произхода на картината, разбрах, че „Каещата се Магдалина” е по-скоро

жанрова класификация, отколкото заглавие, дадено от художника. За последния това е било просто

стилизиран портрет на Мария Магдалина.

Жанровите категоризации са разпространено явление в света на изобразителното изкуство –

художниците обикновено подписват или поставят инициали на картините си, но в повечето случаи не им

дават заглавия. По-късно собственици, галеристи и търговци измислят нещо романтично – което самите

художници може и да не узнаят приживе. Добър пример зо това е “Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. Тя е

позната под това заглавие в англоговорящия свят, но във Франция (където е изложена в Лувъра) и Италия е

известна като Джокондата. (По-късно ще се върнем на този забележителен ренесансов шедьовър). Друг по-

съвременен пример е картина на Джеймс А. М. Уислър, озаглавена от него „Аранжимент в сиво и черно”,

но след смъртта му често именувана „Майката на Уислър”.

Картините с Иисус попадат в няколко познати категории и рядко излизат от техните рамки. Първа е

категорията “Рождество”, която се разделя допълнително на “Поклонението на пастирите” и

“Поклонението на влъхвите”. След това идват портретите “Мадоната с младенеца” и сцените от “Почивка

по време на бягството към Египет”. Други изображения са Иисусовото “представяне в храма” (“Сретение

Господне”) и някои по-важни сцени от житието му до разпятието, възкресението и възнесението.

Има и няколко романтични картини, като Иисус с фенера в “Светлината на света” (1853) на Уилям

Холмън Хънт и “Преса за грозде” (1864) на Джон Спенсър Станхоуп. Но тези картини също са основани на

евангелската традиция: “Аз съм светлината на света” (Иоан. 8:12) и “Аз съм истинската лоза” (Иоан. 15:1).

Голяма част от Христовите изображения са свързани с разпознаваеми събития от евангелията, но с Мария

Магдалина е различно. Много от популярните сюжети нямат нищо общо със събитията, разказани в Новия

завет, част от тях са свързани със загадачната тема за “разкаянието”.