Айн Ранд - Романтически манифест

За да живее, човекът трябва да действа; за да действа, той трябва да прави избор; за да прави избор, трябва да дефинира ценностен кодекс; за да дефинира ценностен кодекс, той трябва да знае какъв е и къде е — т.е. трябва да знае своята природа (включително и средствата си за познание) и природата на Вселената, в която действа — т.е. той се нуждае от метафизика, епистемология, етика, а това означава: философия . Той не може да избяга от тази потребност; единствената му алтернатива е дали философията, която го води, ще бъде избрана от неговия собствен ум, или ще бъде добита по случайност.

Ако умът му не му даде изчерпателна представа за битието, ще го стори неговото усещане за живота. Ако той се поддаде на векове организирани атаки срещу разума — на традиции, които предлагат порочна ирационалност или пълни безсмислици, маскирани като философия, — ако се предаде, обзет от летаргия или от объркване, отбягва фундаменталните проблеми и се занимава единствено с конкретиките на всекидневното си съществуване, усещането му за живота ще има превес: за добро или за лошо (а обикновено е за лошо) той е оставен на произвола на една подсъзнателна философия, която не познава, никога не е подлагал на проверка и изобщо не съзнава, че е възприел.

И после, когато година след година неговият страх, тревожност и несигурност се увеличават, той установява, че живее с усещане за някаква неведома, неопределима обреченост, сякаш очаквайки идването на съдния ден. Това, което той не осъзнава, е, че всеки ден от живота му е съден ден — денят, в който се плаща за бездействието, за лъжите, за противоречията, за цензуриранията, които неговото подсъзнание е записало в свитъците за усещането му за живота. А в подобен вид психологически архиви са най-черният грях.

След като се добие, усещането за живота не е твърдо и неизменно. То може да се променя и коригира — лесно, в младостта, докато все още е гъвкаво, или посредством продължително и по-тежко усилие в по-зрели години. Тъй като то представлява емоционален сбор, не може да бъде променяно с пряко волево действие. То се променя автоматично, но едва след продължителен процес на психологическо пренастройване, когато човек промени съзнателните си философски убеждения, ако изобщо го стори.

Независимо дали човек го коригира, или не, независимо дали е обективно съзвучно с реалността, или не, във всеки етап или във всяко състояние на своята определена същина чувството за живота винаги запазва една дълбоко лична характеристика; то отразява най-дълбоките ценности на човека; той го изживява като усещане за собствената си идентичност.

Трудно е да се идентифицира концептуално усещането за живота на даден човек, тъй като е трудно то да се изолира; то е вплетено във всичко, свързано с този човек, във всяка негова мисъл, чувство, действие, във всяка негова реакция, във всеки негов избор и ценност, във всеки негов спонтанен жест, в начина, по който той се движи, говори, усмихва се, в цялата негова индивидуалност. Именно усещането за живота е това, което го прави „индивидуалност“.

От гледна точка на самоанализа усещането за живота се възприема от човек като абсолютно и несводимо първично — като това, което човек никога не поставя под съмнение, защото мисълта да го постави под съмнение никога не се появява . Погледнато отвън, чуждото усещане за живота на другия се възприема като непосредствено, но неподлежащо на дефиниране впечатление, като от съвсем кратко запознанство; впечатление, което често оставя усещането за нещо категорично, но въпреки това изнервящо убягващо, ако човек се опита да го подложи на проверка.

Това кара мнозина да разглеждат усещането за живота като вид особена интуиция, като явление, което може да се възприеме единствено посредством някакво специално, нерационално прозрение. А всъщност е вярно точно обратното: усещането за живота не е несводимо първично, а е изключително сложен сбор; то може да бъде почувствано, но не и да бъде разбрано посредством автоматична реакция; за да бъде разбрано, то трябва да се анализира, идентифицира и верифицира концептуално. Това автоматично впечатление — за теб самия или за другите — е само насока; ако бъде оставено непреведено, то може да бъде много подвеждаща насока. Но ако и когато това неосезаемо впечатление бива подкрепено от съзнателната преценка на нечий разум и се обедини с нея, резултатът е най-ликуващата форма на категоричност, която човек може да изпита: това е интегрирането на ума и ценностите.