Айн Ранд - Романтически манифест

Доколкото човекът е умствено активен, т.е. мотивиран от желанието да знае, да разбира , умът му работи като програматор на неговия емоционален компютър — и усещането му за живота се оформя като едно умно съответствие на една рационална философия. Доколкото един човек отказва да мисли, емоционалният му компютър бива програмиран от случайни влияния; от случайни впечатления, асоциации, подражания, посредством неасимилирани откъслеци от типични за средата клишета, посредством културна осмоза. Ако отказът или летаргията е главният метод за умствено функциониране на даден човек, резултатът е усещане за живота, в което господства страхът — душа, подобна на безформена буца глина, носеща отпечатъци от стъпки, отиващи в разни посоки. (В по-късна възраст подобен човек се оплаква, че е изгубил усещането си за идентичност; всъщност той никога не го е добивал.)

По своята природа човекът не може да се въздържи да не обобщава; той не може да живее миг за миг, без контекст, без минало или бъдеще; той не може да изключи способността си да интегрира, т.е. своята концептуална способност, и да ограничи съзнанието си до животинския перцептуален обхват. Така, както съзнанието на животното не може да се разшири по такъв начин, че да борави с абстракции, съзнанието на човека не може да се свие дотолкова, че да борави единствено с непосредствените конкретики. Неимоверно мощният интегриращ механизъм на човешкото съзнание съществува по рождение; единственият избор на човека е да го управлява, или да бъде управляван от него. Тъй като, за да се използва този механизъм с когнитивна цел, е необходим акт на свободна воля — процес на мислене, — човекът може да избегне това усилие. Но ако постъпи така, случайността поема контрола: механизмът функционира на самотек, подобно на кола без шофьор; той продължава да интегрира, но го прави на сляпо, противоречиво, наслуки — не като инструмент за добиване на познание, а като инструмент за изопачаване, заблуда и кошмарен ужас, твърдо решен да унищожи съзнанието на бездейния си процесор.

Усещането за живота се формира посредством процес на емоционално обобщаване, който може да се опише като подсъзнателно съответствие на процеса на абстрахиране, тъй като представлява метод за класифициране и интегриране. Но това е процес на емоционално абстрахиране: той се състои в класифициране на нещата в зависимост от чувствата, които предизвикват — т.е. в свързването, посредством асоциация или конотация, на всички онези неща, които притежават силата да карат индивида да изпитва същата (или подобна) емоция. Например: нов квартал, откритие, приключение, битка, победа; или пък: съседите, запаметено стихотворение, семеен излет, познато и обичайно действие, чувство на спокойствие и уют. На по-зряло равнище: героичен човек, очертаният на фона на небето силует на Ню Йорк, огряван от слънцето пейзаж, чисти цветове, възторжена музика; или пък: скромен човек, старо село, забулен в мъгла пейзаж, размътени цветове, фолклорна музика.

Това кои конкретни чувства ще бъдат извикани от нещата, изброени в тези примери, като техни съответни общи знаменатели, зависи кой набор от изброявания съответства на представата на отделния човек за самия него . За човек, който изпитва самоуважение, чувството, обединяващо предметите в първата част на тези примери, е възхищение, възторг, усещане за предизвикателство; чувството, обединяващо нещата във втората част, е неприязън или скука. За човек, лишен от самоуважение, чувството, обединяващо нещата в първата част на тези примери, е страх, вина, негодувание; чувството, обединяващо нещата във втората част, е освобождаване от страха, получаване на увереност, неизискващата никакво усилие сигурност на пасивността.

Въпреки че такива емоционални абстракции се превръщат в метафизически възглед на човека, те се коренят в индивидуалната представа за себе си и на собственото битие . Намиращият се под равнището на езика, подсъзнателен критерий за подбор, който формира неговите емоционални абстракции, е: „Това, което е важно за мен “ или: „Онзи вид вселена, която е правилна за мен , в която аз бих се чувствал у дома“. Очевидно е какви ще са огромните психологически последици в зависимост от това дали подсъзнателната метафизика на човека е в съзвучие с фактите от действителността, или им противоречи.

Ключово понятие във формирането на усещането за живота е думата важен . Това е понятие, принадлежащо към категорията на ценностите, тъй като предполага отговор на въпроса „важно за кого?“ Но неговото значение е различно от това на моралните ценности. „Важно“ не означава непременно „добро“. То означава „качество, признак или положение, които имат право да получат внимание или да бъдат разгледани“ („Американ колидж дикшънъри“). Но какво — във фундаментален смисъл, има право да получи внимание или да стане обект на размисъл? Действителността.