Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

Еди не отговори веднага, после каза тихо:

- Добре, Джим. Няма да го споменавам.

- Орън е мой приятел.

Отговор не последва.

- Възмутен съм от поведението т и. Орън Б ойл ще достави тези релси веднага, щом това

изобщо е възможно. Докато не може да ги достави, никой не може да ни упрекне.

- Джим! За какво говориш? Не разбираш ли, че линията „Рио Норте" се руши, независим о

дали някой ни упреква или не?

- Хората ще го преглът нат, ще трябва да го направят. Стига да ги нямаше „Финикс-

Дюранго―.

Той видя как лицето на Еди се напрегна.

- Никой не се е оплаквал от линията „Р ио Норте―, докато не се появи „Финикс -Дюранго―.

- „Финикс-Дюранго― вършат чудесна раб ота.

- Представи си някой на име „Финикс-Дюранго― да се конкурира с „Тагарт

Трансконтинентъл―! Та преди десет години те бяха само местна линия за превоз на мляко!

- В момента държат по-голямата част от товарните превози в Аризона, Ню Мексико и

Колорадо.

Тагарт не отговори.

- Джим , не можем да изгуб им Колорадо. Това е последната ни надежда. И последната

надежда на всички. Ако не се стегнем, ще изгубим всеки голям товародател в щата заради

„Финикс-Дюранго―. Вече изгубихме нефтените полета на Уайът.

- Не разбирам защо всички продължават да говорят за нефтените полета на Уайът.

- Защото Елис Уайът е чудо, което...

- По дяволите Елис Уайът!

Тези петролни кладенци, помисли си изведнъж Еди, дали нямат нещо общо с кръвоносните

съдове на картата? Не беше ли това начинът, по който червеният поток на „Тагарт Трансконти-

нентъл― се беше разлял из страната преди години - подвиг, който днес изглеждаше невероятен?

Той мислеше за петролните кла денци - избликващ черен поток, който залива континента едва ли не

по-бързо, отколкото влаковете на „Финикс-Дюранго― можеха да го пренесат. Това нефтено поле

беше само каменисто парче земя в планините на Колорадо, обявено за изчерпано и изоставе но

преди години. В края на живота си бащата на Елис Уайът беше успял да изстиска някакъв живот от

умиращите нефтени кладенци. Сега изглеждаше така, сякаш някой е инжектирал адреналин в

сърцето на планината, сърцето беше започнало да бие, а черната кръв беше избликнала между

скалите - разбира се, че това е кръв, мислеше си Еди Уилърс, защото кръвта трябва да храни, да

дава живот, и тъкмо това правеше „Уайът Ойл―. Внезапно нов живот закипя по пустите склонове,

появиха се нови градчета, нови електроцентрали, кови заводи в една област, която никой преди не

забелязваше на картата. Нови заводи, мислеше си Еди Уилърс, по време, когато печалбите от

товарните превози от цялата слав- на стара индустрия бавно падат всяка година; богато ново пет-

ролно поле в-ьв време, когато помпите спираха в други прочути нефтени полета и те изчезваха

едно след друго; нов индустриален щат, в който никой не беше очаквал, че ще има нещо повече от

говедовъдство и отглеждане на цвекло. Един мъж направи всичко това, и то само за осем години -

това, мислеше си Еди Уилърс, е като историите, които беше чел в учебниците и на които никога не

беше вярвал докрай, историите на първите заселници в тази страна. Искаше му се да се срещне с

Елис Уайът. За него се говореше много, но малцина го бяха срещали, той рядко идваше в Ню Йорк.

Казваха, че е на трийсет и три години и има буен характер. Беше открил някакъв начин да

съживява изчерпани нефтени кла денци и беше започнал да го прави.

- Елис Уайът е алч но копеле, което преследва само и единствено парите - каза Джеймс

Тагарт. - Струва ми се, че в живота има и по-важни неща от това да правиш пари.

- За какво говориш, Джим? Какво общо има това с...

- Освен това той ни измами. Обслужвахме нефтените поле та на Уайът години наред. По

времето на стария Уайът пускахме по един влак с цистерни седмично.

- Вече не е времето на стария Уайът , Джим. „Финикс-Дюранго― пуска по два влака с

цистерни на ден, и при това по разписание.

- Ако ни беше дал време да се разраснем заедно с него...

- Той няма време за губене.

- Какво очаква? Да зарежем всичките си д руги клиент и, да пожертваме интересите на цялата

страна и да му дадем всичките си влакове?

- Нищо подоб но. Не очаква нищо. Просто работ и с „Финикс-Дюранго".

- Мисля, че е вреден, безскрупулен грубиянин. Мисля, че е безотговорно парвеню, което е

страшно надценено.

Беше удивително да чуеш внезапна емоция в безжизнения глас на Джеймс Тагарт.