Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

внимание.

- Но законите не б ива да се приемат толкова бързо.

- Това не са закони, а директ иви.

- Значи е незаконно.

- Не е незаконно, защот о Конгресът е приел закон, койт о му дава правото да издава

директиви миналия месец.

- Не мисля, че директ ивите трябва да се запокитват по хора та така, без предупреждение, кат о

юмрук в носа.

- Няма време за лигавщини, когато става въпрос за крит ич- но положение в цялата страна.

- Но все пак не мисля, че е правилно, а те не се шегуват. Как ще се справи Риърдън, пр и

условие, че тук пише...

- Какво т и пука за Риърдън? Той е достатъчно богат. Може да намери нач ин да направ и

всичко.

Тя скочи към първата будка за вестници, която видя и граб на вечерния вестник.

Беше на първа страница. Уесли Мауч, главният координатор на Бюрото за икономическо

планиране и национални ресурси, „с изненадващ ход―, казваше вестникът, „и в името на критично -

то положение на нацията―, беше издал поредица от директиви, които бяха изредени в колона на

страницата: на железниците в страната се нарежда да намалят максималната скорост на всичк и

влакове до шейсет мили в час, да намалят максималната дължина на всички влакове до шейсет

вагона, да пускат един и същи брой влакове във всеки щат от зона, съставена от пет съседни щата,

като за целта цялата страна беше разделена на зони.

На стоманодобивните заводи в страната се нарежда да огра ничат максималната продукция на

всяка метална сплав до количество, равно на производството на другите метални сплави от другите

заводи от същия клас на производствен капацитет и да доставят справедлив дял от всяка метална

сплав на всеки клиент, който пожелае да я получи.

На всички производствени предприятия в страната, независимо от размера и вида им, се

забранява да се местят от настоящето си местоположение, с изключение на случая, когато имат

специално позволение за това от Бюрото за икономическо пла ниране и национални ресурси.

За да се компенсират железниците за допълнителните разходи, необходими за „смекчаване на

процеса на преобразуване―, се налагаше за период от пет години мораториум върху плащането на

лихви и главници по всички железопътни облигации, подсигурени и неподсигурени,

конвертируеми и неконвертируеми.

За да се съберат средствата за персонала, който да приложи тези директиви, на щата

Колорадо се налагаше специален данък, „тъй като този щат единствен е в състояние да помогне на

по- нуждаещите се щати да понесат удара от критичното положение на нацията―, като данъкът

представляваше пет процента от продажбите на едро на индустриалните концерни в Колорадо.

Никога не си беше позволявала вик като този, който се из тръгна от нея, тъй като смяташе за

своя гордост това, че винаги го овладяваше сама. Но видя един мъж на няколко крачки, не за -

беляза, че е парцалив скитник, и извика, защото това беше апел към разума, а той беше човешко

същество:

- Какво ще правим?

Скитникът се усмихна тъжно и вдигна рамене:

- Че кой е Джон Голт?

Не „Тагарт трансконтинентал― стоеше в огнището на ужаса в ума ѝ, нито пък мисълта за

Ханк Риърдън, разпънат на дибата на инквизицията - мислеше за Елис Уайът. Изличавайки всичко

друго, което изпълваше съзнанието ѝ, без да оставя нито място за думи, нито време за чудене, като

крещящ отговор на въпросите, които не беше започнала да задава, стояха две картини: не -

умолимата фигура на Елис Уайът пред бюрото ѝ, която казваше: „Сега е във ваша власт да ме

унищожите, може и да се наложи да си тръгна, но ако го направя, ще се уверя, че ще завлека и

всички ви със себе си―, и буйството в тялото на Елис Уайът, когато разби чаша в стената.

Самото осъзнаване на тези картини я остави с чувството, че се приближава някакво

немислимо бедствие и че тя трябва да го изпревари. Трябваше да намери Елис Уайът и да го спре.

Не знаеше какво трябва да предотврати, знаеше само, че трябва да го спре.

И понеже знаеше - независимо дали лежи смазана под руините на сграда или е разкъсана от

взрив при бомбардировка - докато е още жива, знаеше, че действието е най-важното задължение на

човека, независимо какво чувства - тя беше в състояние да изтича на перона, да се изправи срещу

началника на гарата, след като го намери, да му нареди „Задръж номер петдесет и седем за мен!",

сетне да изтича до уединението на една телефонна та кабина в мрака, отвъд края на перона, и да