Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

- Жизнено важно е да го намеря.

- Този човек? С какво е толкова важен?

- Той е най-важният човек в света.

- Наист ина ли? Защо?

- Знаехте ли нещо за раб отата му?

- Да.

- Знаете ли, че е открил идея от огром но значение?

Той изчака за миг.

- Мога ли да попитам коя сте вие?

- Дагни Тагарт. Аз съм вице...

- Да, госпожице Тагарт. Знам коя сте.

Каза го с хладно уважение. Но изглеждаше така, сякаш е открил отговора на някакъв

специален въпрос в ума си и вече не беше учуден.

- Значи знаете, че интересът ми не е случаен - каза тя. - В състояние съм да му дам шанса, от

който има нужда, и съм готова да му платя, каквото поиска.

- Може ли да попитам какво събуд и интереса ви към него?

- Неговият двигател.

- Откъде разбрахте за двигателя?

- Намерих потрошени останки от него в руините на фабриката „Двайсети век―.

Недостатъчно, за да се възстанови или за да науча как е работел. Но достатъчно, за да знам, че е

работел и че това е изобретение, което може да спаси железницата ми, страната и икономиката на

целия свят. Не ме питайте през какво съм минала, опитвайки се да издиря този двигател и да

намеря изобретателя му. Това не е важно, дори животът и работата ми не са важни за мен в

момента, нищо няма значение, освен това, че трябва да го намеря. Не питайте как е станало така, че

дойдох при вас. Вие сте краят на дирята. Кажете ми името му.

Той беше слушал неподвижно, гледайки право в нея, а вниманието в очите му изглежда

попиваше всяка дума и я подреждаше внимателно, без да й дава никакъв ключ към намеренията си.

Дълго остана неподвижен. После каза:

- Откажете се, госпожице Тагарт. Няма да го намерите.

- Как се казва?

- Не мога да ви кажа нищо за него.

- Жив ли е още?

- Не мога да ви кажа нищо.

- Как се казвате?

- Хю Акстън.

В празните секунди, през които се опитваше да си върне раз съдъка, тя непрекъснато си

повтаряше: изпадаш в истерия... не ставай смешна... просто съвпадение на имена... - въпреки че

знаеше, със сигурност, с вцепенен и необясним ужас, че това е същият Хю Акстън.

- Хю Акстън? - изрече със запъване тя. - Философът? Последният от защит ниците на разума?

- Ами да - весело отговори т ой. - Или първият , след тяхнот о завръщане.

Той не изглеждаше изненадан от нейния шок, но изглежда му се струваше ненужен.

Отношението му беше просто, почти приятелско, сякаш не изпитваше нужда да крие

самоличността си, нито пък недоволство, че е била разкрита.

- Не мислех, че млад ч овек ще разпознае името м и или ще му придаде важност в наши дни -

каза той.

- Но... какво правите тук? - тя махна с ръка към стаята. - Това няма смисъл!

- Сигурна ли сте?

- Какво е това? Номер? Експеримент? Тайна м исия? Да не би да проучвате нещо със

специална цел?

- Не, госпожице Тагарт. Работя, за да живея.

Думите и гласът му изразяваха искрената простота на истината.

- Докт ор Акстън, аз... нем ислимо е, направо е... Вие... вие сте философ... Най-голем ият жив

философ... безсмъртно име... Защо правите това?

- Защото съм философ, госпожице Тагарт.

Тя знаеше със сигурност, макар да чувстваше, че способността ѝ да бъде сигурна и да

разбира я е напуснала, че няма да получи помощ от него, че въпросите са безполезни, че няма да й

даде обяснение нито за съдбата на изобретателя, нито за собствената си.

- Откажете се, госпожице Тагарт - спокойно каза той, сякаш доказвайки, че може да отгатне

мислите й, като че ли тя вече зна еше, че ще го направи. - Това е безнадеждно търсене, и става още

по-безнадеждно, защото нямате и понятие с каква невъзможна задача сте се заели. Бих желал да в и

спестя мъката да се опит вате да съчините някакъв аргумент, трик или молба, с която да ме накарате

да ви дам информацията, която търсите. Приемете думата ми на доверие: не може да се направи.

Казахте, че аз съм краят на вашата диря. Това е улица без изход, госпож ице Тагарт. Не се

опитвайте да пръскате парите и усилията си за други, по- обичайни методи на издирване: не

наемайте детективи. Те нищо няма да научат. Можете да не приемете предупреждението ми, но

мисля, че сте високо интелигентен човек, способен да разбере, че знам какво говоря. Откажете се.

Тайната, която се опитвате да разгадаете, представлява нещо по-голямо, много по-голямо от

изобретяването на двигател, задвижван от атмосферното електричество. Това е единственият

полезен съвет, който мога да ви дам: заради същността и природата на съществуването, противо-