Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 2

тъмно, по почва, която нито поддаваше, нито оказваше съпротивление, в мъгла, която нито се

движеше, нито висеше неподвижно. Напрежението беше единст веното доказателство за движението

им: нищо не се променяше в празнотата около тях, нищо не приемаше форма, за да отбележи

напредъка им. Тя винаги се беше чудила с недоверие и презрение на сектите, които проповядваха

унищожението на Вселената ка то идеал, който да бъде постигнат. Ето, мислеше си, ето го онзи свят,

който стана реален заради съдържанието на мозъците им.

Когато една зелена светлина на семафор се появи по линията, им даде точка, до която да

стигнат и край която да минат, но понеже не беше на мястото си сред целия този разпад, не им

донесе чувство за облекчение. Семафорът сякаш идваше от един отдавна изчезнал свят - като

звездите, чиято светлина остава дълго след смъртта им. Зеленият кръг светеше в празното

пространство, уведомяваше за чиста линия, приканваше към движение на място, в което нямаше

какво да се движи. Кой беше онзи философ, който твърдеше, че движението съществува без никакви

движещи се обекти? Това беше и неговият свят.

Тя продължаваше да напредва с нарастващо усилие, срещу някакво съпротивление, което не

беше като натиск, а като засмукване. Поглеждайки Келог, тя видя че и той върви така, ся каш се бори

с бурен вятър. Почувства се така, сякаш двамата бяха единствените оцелели от... от реалността,

помисли си, две самотни фигури, които се борят не с буря, а с нещо по-лошо: с небитието.

Келог погледна назад и тя проследи погледа му: зад тях вече нямаше фар. Не спряха. Загледан

право напред, той посегна разсеяно към джоба си, тя беше сигурна, че движението му е неволно,

извади кутия цигари и я протегна към нея. Тя тъкмо щеше да си вземе цигара, когато изведнъж

грабна ръката му и изтръгна кутията. Беше чисто бяла, а единственото нещо, отпечатано на нея, беше

знакът на долара.

- Дай м и фенерчето! - нареди тя и спря да върви. Той спря послушно и насоч и лъча на

фенерчето към кутията в ръката ѝ. Тя зърна лицето му: изглеждаше малко учуден и много развесе-

лен. По кутията нямаше нищо друго - нито марка, нито адрес, само знакът на долара, отпечатан в

златно. На цигарите имаше същия знак.

- Откъде взе това? - попита тя.

Той се смееше.

- Ако знаете достатъчно, за да ме питате, госпожице Тагарт, т рябва да знаете също така, че

няма да отговоря.

- Знам, че това означава нещо.

- Знакът на долара ли? Означава много. Стои върху д рехите на всяка дебела, подобна на свиня

фигура във всеки комикс, за да я бележи като мошеник, рушветчия, негодник, като стопроцентова

марка на злото. Означава също така - както парите в свободна страна - достижения, успех,

способности, съзидателната сила на човека, и тъкмо поради това се използва и като запазен знак за

безчестие. Отпечатана е на челото на човек като Ханк Риърдън, като белег за обреченост. А да знаете

случайно откъде идва този знак? От инициалите на Съединените щати.

Той изключи фенерчето, но не тръгна напред, тя можеше да различи леката му, горчива

усмивка.

- Знаете ли, че Съединените щати са ед инствената страна в историята, която е използвала

собствения си монограм като знак за безчестие? Запитайте се защо. Запитайте се колко дълго може

да се надява да оцелее страна, която е направила това, страна, чиито морални стандарти са я

разрушили. Това е единствената страна в историята, където богатството не е постигнато с кражба, а с

производство, не със сила, а с търговия, единствената страна, чиито пари са символ на правото на

човека върху собствения му ум, собствената му работа, собствения му живот, собственото му

щастие, върху самия него. Ако това е зло по сегашните светов ни стандарти, тогава ние - които

преследваме и правим долари - ги приемаме и сме съгласни да бъдем проклинани от този свят.

Съгласни сме да носим знака на долара по челата си, гордо, като благороднически герб, за който

искаме да живеем, и, ако се наложи - да умрем.

Той протегна ръка за кутията. Тя му я подаде така, сякаш пръстите ѝ не искаха да я изпуснат,

но се предаде и я сложи в дланта му. Подчертано бавно, за да подсили значението на жеста си, той й

предложи цигара. Тя я взе и я постави между устните си. Той също взе една, извади кибрит, запали и

двете и продължиха напред.

Вървяха по гнили трупи, които потъваха, без да окажат съпротива, в меката почва, сред