Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 2

- Изпратете това обратно там, откъдето е дошло. Кажете им , че няма да продавам никакъв

риърдънов метал на Държавния на учен институт.

Гуен Айвс и управителят го погледнаха, спогледаха се, и пак погледнаха към него - той

прочете в очите им поздравление.

- Да, господин Р иърдън - официално каза Гуен Айвс и пое плика, сякаш беше просто

поредният документ, после се поклони и напусна стаята. Управителят я последва.

Риърдън се усмихна, приветствайки чувствата им. Не изпит ваше нищо по повод този лист

хартия или по повод възможните му последствия.

Подтикнат от някакво вътрешно смущение, като че изключвайки от контакта тока на емоциите

си, той си беше казал преди шест месеца: първо действай, поддържай завода в действие, пос ле

чувствай. Това му беше позволило да наблюдава безстрастно работата на Закона за справедливия

дял.

Никой не знаеше как трябва да се спазва този закон. Първо му казаха, че не може да

произвежда риърдънов метал в количества, по-големи от тонажа на най-добрата специална сплав,

която не е стомана, произвеждана от Орън Бойл. Но най-добрата специална сплав на Орън Бойл беше

някаква пукаща се смес, която никой не искаше да купува. После му казаха, че може да произвежда

риърдънов метал в количествата, които Орън Бойл би могъл да произведе, ако можеше да ги

произведе. Никой не знае ше как се определят те. Някой във Вашингтон беше обявил една цифра,

беше назовал количество тонове годишно, без да се обосновава. Всички я бяха приели.

Не знаеше как да даде на всеки клиент, който поиска, спра ведлив дял от риърдънов метал.

Списъкът на чакащите поръчки не можеше да се изпълни за три години напред, дори и да му поз-

воляха да работи на пълна мощност. Всеки ден постъпваха нови поръчки. Това вече не бяха поръчки

в стария, почтен смисъл на търговията - това бяха искания. Законът предвиждаше, че може да бъде

съден от всеки клиент, който не получи справедливия си дял от риърдънов метал.

Никой не знаеше какво беше това справедлив дял и какво количество предвиждаше. След това

от Вашингтон му изпратиха едно будно момче, което тъкмо беше завършило колеж, като заместник-

директор по дистрибуцията. След много телефонни разговори със столицата момчето обяви, че

клиентите ще получават по петстотин тона метал, по реда на датите на молбите им. Никой не беше

оспорил цифрата.

Нямаше и начин да се оспори - цифрата можеше и да е половин килограм, и един милион тона,

без значение. Момчето си беше направило кабинет във фабриката на Риърдън, където четири

момичета приемаха молбите за дял от риърдънов метал. При настоящия темп на производство на

завода, молбите щяха да се изпълнят през следващия век.

Петстотин тона риърдънов метал не можеха да осигурят построяването и на три мили релси за

„Тагарт Трансконтинентал―, не можеха да осигурят направата на скобите и за една от въглищ ните

мини на Кен Данагър. Най-големите промишлени предприятия, най-добрите клиенти на Риърдън не

можеха да използват метала. Но на пазара изведнъж се появяваха стикове за голф от риърдънов

метал, както и кани за кафе, градински инструменти и кранчета за баня. Кен Данагър, който беше

оценил стойността на метала и беше дръзнал да го поръча въпреки побеснялото обществено мнение,

нямаше право да го получи - поръчката му не беше изпълнена, отказана от новите закони без

предизвестие. Господин Моуън, който беше предал „Тагарт Трансконтинентал― в най-несигурния

момент, сега правеше стрелки от риърдънов метал и ги продаваше на „Атлантик Саутърн―. Риърдън

наблюдаваше, изключил емоциите си.

Той се извръщаше без да каже и дума всеки път, когато някой споменеше пред него онова,

което всички знаеха: за бързо натрупаните състояния от риърдънов метал.

- А, не - казваха хората в салоните за прием и, - не бива да го наричате черен пазар, защото

всъщност не е. Никой не продава метала нелегално. Те просто продават правата си върху него. Не го

продават наистина, просто събират дяловете си на едно място.

Той не искаше да знае заплетените начини, по които „дяловете― се продаваха и събираха, нито

пък как един производител във Вирджиния беше пуснал на пазара петстотин тона съдове от

риърдънов метал само за два месеца, още по-малко кой във Вашингтон беше тайният партньор на

този производител.

Той знаеше, че тяхната печалба от тон риърдънов метал беше пет пъти по-голяма от неговата.