Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 2

- Да.

- Казахте, че е въпрос на технология? Това е много повече, м ного, м ного повече. Страниците,

на които пише за конвертора си - там можете да видите от какви предпоставки изхожда. Достигнал е

до някакво ново схващане за енергия. Изоставил е всичките ни стандартни предположения, съгласно

които двигателят му би бил невъзможен. Формулирал е нови, собствени предпоставки, и е разкрил

тайната на преобразуването на статичната енергия в кинетична. Знаете ли какво означава това?

Разбирате ли какъв подвиг на чистата, абстрактна наука е трябвало да из върши, преди да направи

двигателя си?

- Кой? - тихо попита тя.

- Моля?

- Това беше първият от двата въпроса, коит о исках да ви задам, доктор Стедлър: можете ли да

се сетите за някакъв млад учен, който може да сте познавали преди десет години, учен, който да е

бил способен да направи това?

Той направи пауза, учуден - не беше имал време да мисли върху този въпрос.

- Не - бавно каза той, мръщейки се - не, не мога да се сетя за никого. И това е странно... защото

подобни способности не могат да минат незабелязани където и да е... все някой трябваше да обърне

вниманието ми върху него... винаги ми изпращаха обеща ващи млади физици... Нали казахте, че сте

намерили това в научна лаборатория в обикновена търговска фабрика за двигатели?

- Да.

- Това е странно. Какво ли е правел на такова място?

- Проектирал е двигател.

- Точ но т ова имам предвид. Човек с гениалността на велик учен, решил да е просто

изобретател? Намирам го за скандално. Искал е да построи двигател и безшумно е предизвикал

революция в науката за енергията, просто като средство за постигане на целта, без да си даде труда

да публикува откритията си, а е прис тъпил направо към изработването на двигателя си. Защо е

решил да хаби интелекта си за практически приложения?

- Може би защот о му е харесвало да живее на тази земя - неволно каза тя.

- Моля?

- Не, аз... съжалявам, докт ор Стедлър. Не исках да обсъж дам. . странич ни теми.

Той гледаше встрани, следвайки собственото си течение на мисълта.

- Защо не е дошъл при мен? Защо не е бил в някоя голяма науч на инст итуция, където му е било

мястото? Ако е имал ума да постигне това, със сигурност е имал ума да разбере и важност та на

онова, което е направил. Защо не е публикувал статия за дефиницията си за енергия? Мога да видя

общата насока, но, по дяволите, най-важните страници липсват, обосновката не е тук! Със сигурност

някой около него трябва да е знаел достатъчно, за да представи работата му пред целия научен свят.

Защо не са го направили? Как са могли да изоставят, просто да изоставят не що такова?

- Това са въпроси, на коит о не намерих отговор.

- И освен това, от чисто практ ическа гледна т очка, защо то зи двигател е оставен в купч ина

боклук? Човек би помислил, че всеки алчен глупав индустриалец би го грабнал, за да направи

състояние. Не е нужна интелигентност, за да се види търговската му стойност.

Тя се усмихна за пръв път — усмивка, загрозена от горчивината, - но не каза нищо.

- Значи се е оказало невъзможно да се открие изоб ретателят? - попита той.

- Абсолют но невъзможно - досега.

- Мислите ли, че е още жив?

- Имам прич ини да мисля, че е. Но не мога да бъда сигурна.

- Ами ако се опитам да пусна обяви за него?

- Не. Недейте.

- Но ако пусна обяви в научните издания и накарам доктор Ферис... - той спря, видя я как

поглежда към него - бързо, както и той към нея; тя не казваше нищо, но издържа на погледа му. Той

отмести очи и довърши изречението студено и твърдо: - И накарам доктор Ферис да каже по

радиото, че аз искам да го видя, нима ще откаже да дойде?

- Да, доктор Стедлър, мисля, че ще откаже.

Той не я поглеждаше. Тя видя лекото изопване на мускулите на лицето му и в същото време

нещо се разхлаби в чертите му - не можеше да каже каква светлина умираше в него, нито какво я

караше да мисли така.

Той хвърли ръкописа на бюрото с нехаен, презрителен жест.

- Хората, коит о са достатъчно практ ични и продават мозъците си за пари, трябва да знаят

малко повече за нещата от практична гледна точка.

Той я погледна с оттенък на предизвикателство, сякаш очаква ше ядосан отговор. Но нейният

отговор съдържаше нещо по-лошо от яд: лицето ѝ остана безизразно, сякаш истинността или

погрешността на неговите убеждения вече не я засягаха. Тя каза учтиво:

- Вторият въпрос, койт о исках да ви задам, е дали б ихте били така любезен да ми кажете името