Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 3

Ричард Хали, която сега плуваше високо над покрива, но смехът на Франсиско беше в хармония със

звуците му. Щастлив от фра зата, която беше чул, Франсиско виждаше слънчевата светлина на пролетта

по откритите морави на домовете из цялата страна, виждаше искрите на двигателите, виждаше блясъка

на стоманата по издигащите се скелета на новите небостъргачи, виждаше очите на младежите, които

гледат бъдещето без несигурност или страх.

Изречението, което Риърдън беше казал, гласеше:

- Сигурно ще се опита да ме одере с цената за товарния транспорт, но ще мога да си я позволя.

Лекият отблясък, който плуваше бавно в пространството, на най-високия достъпен склон на

планината, беше звездната светлина по косата на Голт. Той стоеше и гледаше не долината долу, а

тъмнината на света отвъд стените й. Ръката на Дагни почиваше на рамото му, вятърът носеше косата й и

я смесваше с неговата. Тя знаеше защо беше поискал да се разхождат из планините тази вечер и какво

беше спрял да обмисли. Знаеше какви думи трябва ше да произнесе и че тя щеше да бъде първата, която

да ги чуе.

1Метафизика, 1005а22-Ь23. - Бел. прев.

2Метафизика, 1005а22-Ь23. - Бел. прев.

Не можеха да видят света отвъд планините, имаше само празнота, мрак и скали, но тъмнината

криеше руините на цял континент: домовете без покриви, ръждясалите трактори, неос ветените улици,

изоставените коловози. Но някъде далеч, на ръба на земята, малко пламъче се люлееше на вятъра,

предизвикателното, твърдоглаво пламъче на Факела на Уайът, виеше, разкъсва ше се и продължаваше да

гори, нищо не можеше да го изкорени или да го угаси. Сякаш викаше и чакаше думите, които Джон

Голт щеше да произнесе.

- Пътят е чист - каза Голт. - Връщаме се обратно в света. Той вдигна ръка и начерта в

пространството върху пустата

земя знака на долара.

КРАЙ

411