Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 3

живота през онези векове, когато изкуственото осветление е било прекомерен лукс и залезът е слагал

край на човешката дейност. Градовете бяха като разпръснати локви, изоставени от отлив, които

съдържаха още няколко скъпоценни капки електричество, но изсъхваха сред пустиня от режими, квоти,

контрол и правила за пестене на енергията.

Но когато мястото, от което някога беше дошъл приливът -Ню Йорк, - се появи в далечината

пред тях, то все още разпрос тираше светлините си към небето, все още предизвикваше първичния мрак,

сякаш с последно усилие, с последен зов за помощ, протягаше ръце към самолета, който прекосяваше

небето му. Неволно те се изправиха, като на смъртния одър на нещо, което някога беше било величаво.

Поглеждайки надолу, можеха да видят последните конвулсии: фаровете на колите се стрелкаха

из улиците - като животни, затворени в лабиринт, които трескаво търсят изход; мостовете бяха

задръстени с коли, подходите към тях бяха като вени от струпани фарове - светещи тапи, които спираха

всяко движение, а и отчаяният писък на сирените стигаше почти до височината на самоле та. Новината

за прекъснатата артерия от континента беше заляла града и хората напускаха постовете си, опитвайки се

паникьосано да напуснат Ню Йорк, търсеха изход там, където всички пътища бяха отрязани и бягството

ве не беше възможно.

Самолетът беше над върховете на небостъргачите, когато внезапно, като тръпка, сякаш земята

се беше разтворила и го бе

402

ше погълнала, градът изчезна от лицето на земята. Отне им миг да осъзнаят, че паниката беше

стигнала електроцентралите и светлините на Ню Йорк бяха угаснали. Дагни ахна.

- Не гледай надолу! - остро наред и Голт.

Тя вдигна очи към лицето му. То излъчваше същата строгост, с която винаги го беше виждала

да посреща фактите. Спомни си историята, която й беше разказал Франсиско: „Беше напус нал

„Двайсети век". Живееше в таванска стая в порутен квартал. Пристъпи към прозореца, посочи

небостъргачите на града и каза, че трябва да изгасим светлините на света, и когато видим светли ните на

Ню Йорк да угасват, ще знаем, че работата ни е свърше на". Помисли си за това, когато видя тримата -

Джон Голт, Франсиско д'Анкония и Рагнар Данешолд - да се споглеждат мълча ливо за миг. Погледна

Риърдън; той не гледаше надолу, а напред, както го беше виждала да гледа девствен пейзаж: с очи,

които оценяваха възможността за действие.

Когато погледна тъмнината напред, в съзнанието й изплува друг спомен - за момента, в който,

докато кръжеше над летището в Афтън, беше видяла сребърния корпус на самолет да се издига като

феникс от мрака на земята. Знаеше, че сега, в този час, техният самолет носеше всичко, което беше

останало от Ню Йорк.

Погледна напред. Земята щеше да бъде празна като пространството, в което витлото им си

пробиваше леко път - също така празна и също така свободна. Знаеше какво е чувствал Нат Тагарт,

когато е започвал, и защо сега тя за пръв път го следва напълно предано: увереността, че се изправя

срещу празнотата, и осъзнаването, че има цял континент за построяване. Усети как цялата борба от

миналото й се надига пред нея и изчезва, оставя я тук, на висотата, на този миг. Усмихна се и думите в

ума й, които преоценяваха и затваряха завинаги миналото, бяха думи на кураж, гордост и отдаденост,

които повечето хора никога не бяха разбрали, думи от езика на бизнесмена: „Цената няма значение".

Не изпъшка, не потрепери, когато в мрака отдолу видя малка редичка светли точки, които бавно

си проправяха път на за пад из пустотата, с дългите, светли чертици на фаровете, които се опитваха да

осигурят безопасността на пътя; не почувства нищо, въпреки че това беше влак и тя знаеше, че

единствената му дес-тинация е празнотата.

403

Обърна се към Голт. Той погледна лицето й, сякаш следеше мислите й. Тя видя отражението на

собствената си усмивка в не говата.

- Това е краят - каза тя.

- Това е началото - отговори той.

След това останаха неподвижни, облегнати в седалките си, и се гледаха мълчаливо. Изпълваха

взаимно вниманието си, като обобщение и значение на бъдещето - но това обобщение включ ваше

осъзнаването на всичко, което е трябвало да спечелят, докато стигнат дотам личността на другия да

въплъти ценността на собственото им съществуване.

Ню Йорк беше далеч зад тях, когато чуха Данешолд да отговаря на повикване по радиото: