Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 3

Франсиско беше извадил аптечка и сваляше ризата на Риърдън, за да превърже раната му. Голт

видя тънката червена струйка, която течеше от рамото на Риърдън по гърдите му.

- Благодаря, Ханк - каза той. Р иърдън се усмихна.

- Ще ти повт оря онова, което т и ми каза, когато аз ти благо дарих при първата ни среща: ако

разбираш, че съм действал заради себе си, ще знаеш, че няма нужда от благодарност.

- Аз пък ще повт оря - каза Голт - отговора, който т и м и даде: точ но за това т и благодаря.

Дагни забеляза, че се гледат така, сякаш стискат ръцете си за споразумение, коет о е твърде

трайно, за да изисква някакви думи. Риърдън я видя да ги наблюдава и недоловимото присвиване на

очите му беше като усмивка на одобрение, като че погледът му й повтаряше съобщението, което й беше

изпратил от долината.

Те чуха внезапно гласа на Да нешолд, който се издигаше триумфално в разговор с празното

пространство, и осъзнаха, че той говори по радиото на самолета:

- Да, живи и здрави, всички... Да, не е ранен, малко е разтър сен и си поч ива... Не, няма трайни

наранявания... Да, всички сме тук. Ханк Риърдън има повърхностна рана, но... - той погледна през рамо -

... в момента ми се хили... Загуби? Май загубихме търпение за известно време, но се възстановяваме...

Не се опитвайте да ме биете до Дерето на Голт, аз ще се приземя първи и ще помогна на Кей в

ресторанта да ви направи закуска.

401

- Могат ли външни хора да го чуят? - попита Дагни.

- Не - каза Франсиско. - Това е честота, коят о не могат да чуват.

- На кого говори? - попита той.

- На почт и половината мъжко население на долината - обяс ни Франсиско, - поне на толкова,

колкото успяхме да поберем на всеки възможен самолет. В момента летят точно зад нас. Да не мислиш,

че ще си останат у дома и ще те оставят в ръцете на обирджиите? Бяхме готови да те измъкнем с

открито, въоръжено нападение върху института и дори върху „Уейн-ФолкЛънд", ако се наложеше. Но

знаехме, че в такъв случай щяхме да рискуваме да те убият, ако видят, че са загубили. Ето защо

решихме, че първо ние четиримата ще опитаме сами. Ако се бяхме провалили, останалите щяха да

пристъпят към открито нападение. Чакаха на половин миля разстояние. Имахме хора на пост сред

дърветата на хълма, които ни видяха да излизаме и са докладвали на дру гите. Елис Уайът отговаряше за

това. Между другото, той лети с твоя самолет. Причината да не успеем да стигнем до Ню Хемп-шир

толкова бързо, колкото доктор Ферис, беше, че трябваше да изкараме самолетите от отдалечени, скрит и

писти, докато той имаше предимството на откритите летища. Което обаче няма да има още дълго.

- Не - каза Голт. - Няма да е още дълго.

- Това беше единственото ни препятствие. Останалот о беше лесно. Ще т и разкажа цялата

история по-късно. Както и да е, ние четиримата бяхме достатъчни, за да се справим с гарнизона им.

- През някой от следващите векове - каза Данешолд , извръ-щайки се към тях за миг - тези, коит о

вярват, че могат да управляват хората, които са по-добри от тях, със сила, ще научат урока - какво се

случва, когато грубата сила се срещне с ум и сила.

- Вече го науч иха - каза Голт. - Не им ли преподаваш този урок вече дванайсет години?

- Аз ли? Да. Но семестърът свърши. Тази вечер извърших последния си акт на насилие. Това

беше моята награда за дванайсетте години. Хората ми започнаха да си строят къщи в долината. Корабът

ми е скрит на място, където никой няма да го намери, докато не дойде моментът да го продавам за

много по-цивилизована употреба. Ще го превърна в трансатлантически пътнически лайнер - отличен

лайнер, макар и да е със скромни

401

размери. Колкото до мен, ще започна да се подготвям да давам по-различни уроци. Май ще

трябва да залегна над трудовете на първия учител на нашия учител. Риърдън се разсмя.

- Ще ми се да присъствам на първата ти лекция по философия в университетска аудитория - каза

той. - Искам да видя как студентите ще успеят да се съсредоточат върху материала и как ще отговаряш

на въпросите, които не са свързани с предмета и за които не мога да ги обвинявам, че ще искат да ти

задават.

- Ще им кажа, че ще намерят отговорите в предмета.

По земята под тях нямаше много светлини. Пейзажът беше празна черна пелена, с няколко

случайни проблясъка в прозорците на правителствени сгради и треперливи светлинки на свещи в про-

зорците на заможните домове. По-голямата част от селското население отдавна беше върната към