Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 3

доброто в нас, това трябва да защитаваме... в името на неговото спасение, Дагни, аз трябва да подкарам

този влак..."

409

Когато осъзна, че е рухнал на пода на кабината, и знаеше, че няма какво повече да направи, той

стана и слезе по стълбата, мъгляво мислейки за колелетата, макар и да знаеше, че механикът ги е

проверил. Почувства скърцането на пясъка в пустиня та под краката си, когато легна на земята. Остана

неподвижен и в необятната тишина чу шумоленето на бурените в мрака, като кикот на невидима армия,

чийито път беше свободен, защото „Комет" не се движеше. Наблизо чу по-остро шумолене и видя

малкия сив силует на заек, който се надигна.на задните си кра ка, за да подуши стъпалата на един вагон

на „Комет". В пристъп на убийствен бяс той се втурна към заека, сякаш можеше да спре напредването

на врага, въплътен в тази малка сива фигура. Заекът хукна обратно в мрака, но той разбра, че

напредването не може да бъде спряно.

Мина пред локомотива и погледна буквите ТТ. Сетне рухна върху релсите и избухна в хлипове

под машината, докато лъчът на неподвижния фар над него продължаваше да прорязва безграничната

нощ.

* * *

Музиката на Петия концерт на Ричард Хали се изливаше от пианото му, покрай стъклото на

прозореца, и се разпростираше из въздуха, над светлините на долината. Беше симфония на три умфа.

Нотите се издигаха, самите те говореха за възход, те бяха същността и формата на движението нагоре,

сякаш въплъщаваха всяко човешко действие и мисъл, които бяха мотивирани от въз ход. Беше изблик на

звуци, строшили оковите си и летящи на от крито. Бяха свободни и целенасочени. Помитаха

пространството и оставяха след себе си единствено радостта от безпрепятствено усилие. Само лекото

ехо в тях говореше за онова, от което музиката се беше измъкнала, но говореше със засмяно удивление

пред откритието, че няма грозота или болка, и че никога не е трябвало да има. Това беше песен на

огромното облекчение.

Светлините на долината падаха на блещукащи кръпки по снега, който още покриваше земята.

Имаше снежни покривки по гранитните склонове и по тежките клони на боровете. Но голит е

410

клони на брезите се бяха вдигнали леко, сякаш обещаваха уверено, че пролетните листа идват.

Светлият правоъгълник на планинския склон беше прозорецът на кабинета на Мълиган. Мидас

Мълиган седеше зад бюрото си, с карта и колонка с цифри пред себе си. Правеше списък с активите на

банката си и изработваше план за инвестиции. Отбелязваше местата, които избираше. Ню Йорк -

Кливлънд - Чикаго... Ню Йорк - Филаделфия... Ню Йорк... Ню Йорк... Ню Йорк...

Светлият правоъгълник в дъното на долината беше прозорецът на дома на Данешолд. Кей

Лъдлоу седеше пред едно огледа ло, изучавайки старателно сенките на сценичен грим, подредени в

очукана кутия. Рагнар Данешолд лежеше отпуснат на едно ка напе и четеше том с трудовете на

Аристотел: „... защото тези ис тини съдържат благо с оглед на всичко, а не само с оглед на няка къв

специален род, отделен от другите. И всички хора ги използват, защото са истинни сами по себе си...

Защото има принцип, който трябва да се следва от всеки, който разбира нещо, и това не е хипотеза...

Очевидно този принцип ще бъде най-сигурният от всички, а кой е той сега ще кажем: едно нещо не

може едновременно да съществува и да не съществува по отношение на себе си и по един и същи

начин..."1.

Светлият правоъгълник сред нивите на фермата беше прозорецът на библиотеката на съдията

Нарангансет. Той седеше на една маса, а светлината на лампата му падаше върху копие на стар

документ. Той беше отбелязал противоречията в него, които някога бяха станали причина за неговото

разрушаване. Сега добавяше нова клауза към страниците му: „Конгресът няма да издава закон, който

ограничава свободата на производството и търговията..."2.

Светлият правоъгълник насред гората беше прозорецът на хижата на Франсиско д'Анкония.

Франсиско лежеше изтегнат на пода, до танцуващите езици на огъня, наведен над листа хартия, и

довършваше чертежите на своята пещ. Ханк Риърдън и Елис Уайът седяха до камината.

- Джон ще проект ира новите локомот иви - казваше Р иърдън, - а Дагни ще пусне първата

железница между Ню Йорк и

410

Филаделфия. Тя... - внезапно, чул следващото изречение, Франсиско вдигна глава и избухна в

смях, смях на признание, триумф и облекчение. Не можеха да чуят музиката от Петия концерт на