Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Добре си. Всичко е наред — прошепна Нейт, като галеше косата й с една ръка, докато с другата разкопчаваше останалите каиши. Когато вече всички бяха откопчани, той махна тежкото вълнено одеяло, без да има представа какво ще открие отдолу. — Оу.

Той я хвана под мишниците и й помогна да стане на крака преди да преметне одеялото още веднъж около нея.

Серена се наклони към него, твърде изтощена, за да се засрами или да обясни как се беше озовала гола в канавката, закопчана в шейна на ски патрул.

Нейт се наведе и я взе на ръце като по-голямо бебе.

— Хайде да те приберем. Имаш нужда от хубава топла баня и топли дрехи и ще станеш като нова.

Той тръгна надолу по пътя към къщата, ръцете и краката му пламтяха от повишения адреналин, след като се бе проявил като спасител. Серена отпусна главата си на рамото му и издиша сладък, топъл въздух в ухото му. Може би беше Нейт, нейният Нейт, с когото й беше предопределено да бъдат винаги заедно. Нейният рицар в блестящи доспехи. Любовта на живота й.

Когато се върнаха в къщата, винаги способният Нейт я качи на горния етаж при банята за гости и й направи хубава гореща вана. Докато тя отпочиваше сред балончетата, той отиде до стаята на майката на Джорджи, за да потърси топъл халат и чифт топли кашмирени чорапи. Вратата беше затворена, но почистващият персонал я беше държал затворена откакто бяха пристигнали в къщата, така че той реши да я отвори, без да почука.

Упс!

Нейт застина на прага, премигвайки с очи. Дрехите на Блеър бяха на пода, а нежната й ръка с рубинения пръстен беше прегърнала врата на някакъв блондин. Русият човек обърна глава, като се оказа, че не е някой от холандския олимпийски отбор по сноуборд — слава богу, — а Ерик ван дер Удсен, по-големият брат на Серена. Което не беше много по-добре.

— Съжалявам — измрънка Нейт. — Просто имах нужда от някои неща от гардероба.

— Ммм, можеш ли да дойдеш малко по-късно? Малко сме заети — каза Ерик без капка смущение.

Нейт си стоеше там и ги гледаше с ръце в джобовете си. Имаше нужда от някакво обяснение или признание от секс половинката на Ерик преди да може да си тръгне.

Но Блеър просто си лежеше там със затворени очи. Ерик почти беше убедил тялото й да се отдаде на пътуването, което тя толкова желаеше да предприеме първоначално, но като чу гласа на Нейт, тя го отмени. Най-накрая чу как вратата се затвори и Нейт ускори крачка надолу по коридора. Тогава тя се надигна на лакти и отскубна тялото си от това на Ерик, като дръпна чаршафа и се покри с него до гърди.

— Всъщност щеше да ми бъде за първи път — призна тя, като се изчерви от срам, задето беше излъгала, когато той я попита. — Предполагам, че не съм готова още. — И тя погледна към Ерик с кръглите си сини очи, като се надяваше от все сърце да не се ядоса много.

Невероятните устни на Ерик се извиха в полуусмивка.

— Не. Ти си готова. Но аз просто не съм правилният човек, това е всичко.

И не е тайна кой е той.

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Знам, знам, че ви се струва много отдавна, откакто за последно говорихме. Пролетната ваканция почти приключва и само при мисълта за това всеки е твърде зает, за да мисли за писмата за приемане в колеж, които ще пристигнат в пощенските ни кутии само след две седмици. Да, много сме заети, ама наистина заети . Но преди да премина на това кой в какво се е забъркал и къде , оставете ме първо да изясня няколко неща не по определен ред.

А) Не всички членове на холандския олимпийски отбор по сноуборд са хомосексуалисти, женени или скучни. Знам това, защото излизах с един от тях за много кратко, когато семейството ми караше ски в Банф. Неговото име беше Янсен и без съмнение беше невероятен.

Б) Ако все още не сте правили секс, когато дойде време за колежа, няма да сте единствени. Знам това… ами просто, защото го знам.

В) Не е обидно да изпуснеш писмо в реката, освен ако не работиш в пощенските служби.

Г) Обидна постъпка е , ако не отговориш на имейла на момиче, когато тя иска само да й простиш, да я целунеш и да се съберете. Обидна постъпка е и да получиш подарък и да не кажеш „благодаря“. И определено е обидна постъпка да тичаш гол по обществен път, особено когато полицията те преследва — вижте новината по-долу.

Д) На последно място, но не по значение, колкото и да мразя да го казвам, всички ние се чувстваме по-добре, когато не се караме с родителите си.