Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Няма ли да ни е студено? — реши да попита тя. Шейната имаше едно плътно вълнено одеяло, прикрепено за нея, но ако не искаха и тримата да се пъхнат под него, щяха да умрат от измръзване.

— Не искаш ли отново да си във вестниците? — трудно каза Чък. Звучеше, като че ли вдишваше нещо.

Джорджи издърпа главата си от мерцедеса и затръшна вратата. Изтри носа си, а кафявите й очи бяха широко отворени.

— Всичко, което трябва да направим сега, е да потеглим. — Тя посочи Серена. — Ти скачай в шейната, а ние с Чъки ще те дърпаме — като елен на дядо Коледа!

Тъй като никой не я накара да се задъха на нечие парти и вечно благодарна, че Ян зъболекарят беше прекалено страхлив, за да се присъедини към тях, Серена откопча каишите, държащи одеялото в шейната, обви го около себе си и легна в нея. Джорджи се наведе до нея и пъхна ръцете на Серена под одеялото. Закопча каишите, пристягайки ги доста около тялото й, като че ли всичките й кокали бяха счупени и беше необходимо да се поддържат заедно. Серена забеляза малки капчици пот по горната устна и по челото на Джорджи, въпреки че беше само двадесет и осем градуса и тя беше гола.

— Готова ли си? — извика Джорджи, чиито ботуши бяха до колене в сняг.

Беше малко странно и някак плашещо да си завързан в легнало положение. Серена не можеше да разкопчае каишите дори и да искаше. Тя притисна длани към бедрата си под одеялото, за да се успокои.

— Готова съм.

Джорджи и Чък се хилеха, докато се връзваха с поводите на шейната, а голите им дупета се напрягаха с усилие, докато я издърпат от алеята до банкета на Ууд Ривър Драйв.

— Чакайте, къде отиваме? — извика Серена безпомощно. Тя надигна глава, за да види, но това, което успя да различи, бяха две голи тела, които блестяха на лунната светлина, докато се тътреха по тихия път. Чък все още имаше тен от Коледа в Сейнт Бартс, но Джорджи беше бяла като маргаритка.

Обаче не толкова чиста като нея.

Вратът на Серена я болеше и тя беше на път да отпусне главата си назад, когато телата на Чък и Джорджи бяха осветени от фарове на кола. Тя наближаваше.

— Помощ! — извика Серена, лицето й пламна и изведнъж усети колко трогателно звучи.

Няма значение колко странна трябва да бе гледката.

— О! Готино дупе! — извика някой от прозореца на колата, която прелетя покрай тях.

Шейната се раздруса и се плъзна надолу, а задните фарове на колата изчезнаха от пътя.

— Хей, хора! — изкрещя Серена, изпъвайки шията си. — Може ли да спрете?

Нейните така наречени приятели дори не се и обърнаха. Може би не я бяха чули или може би просто се преструваха, че не я чуват.

— Моля ви?

Но те все още не спираха. Пътят отново се освети при приближаването на още една кола. Този път колата намали. Тогава ревна сирена и червено-бели светлини се смесиха и заиграха в нощта.

— По дяволите, полиция! — извика Чък. — Бягай!

— Не! — извика Серена отзад. Шейната се раздруса и се плъзна при звука на приближаващата полицейска кола.

— Хайде! Хайде! — Серена чу Джорджи да пищи.

Изведнъж шейната започна да криволичи наслуки преди да се наклони в канавката. Превъртя се веднъж и падна настрани в поток от студена лапавица. Вълненото одеяло пропусна вода и намокри коленете й. Беше толкова студено, че тя усети топлина.

— Спрете! Спрете веднага! — заповядаха полицаите и се втурнаха след тях, а светлините на колата се въртяха силно в далечината.

Серена трепереше в канавката. Полицаите не я бяха видели.

— Помощ — захленчи тя. — Моля ви, помогнете.

— Сега сме облечени абсолютно еднакво — каза Блеър, като излезе от банята на майката на Джорджи, увита само в една кърпа.

Ерик остави списанието за ски, което четеше, докато я чакаше на леглото.

— Супер.

Стаята имаше висок, скосен дървен таван и гигантски, разноцветни, триъгълни прозорци с изглед към връх Болди. Прожекторите на екипите, които подготвяха пистите за следващия ден, блещукаха в тъмнината. Блеър се чудеше съчувствено дали Нейт е още навън, скитайки се из снега с маратонките си, или пък се е вразумил и се е прибрал вътре. Не че я беше грижа. Тя въртеше рубинения си пръстен напред-назад по пръста си и хвърляше погледи към леглото. „На път съм да стана жена“, напомни си тя.

Дори и с трохите от сладките по цялата му брадичка и разголените му гърди, и с мократа и слепнала коса от кисненето в горещата вана, Ерик беше неустоим. Тя се доближи до нощното шкафче и отпи голяма глътка шампанско направо от бутилката.