Сесили Зигесар - Така ми харесва

Твоя неприятелка и най-добър критик.

Вратата на къщата на Джорджи стоеше отворена. Музиката на No Doubt гърмеше и от вътрешните, и от външните говорители, а навсякъде по стълбите имаше разпилени дрехи. Четири момчета се разхождаха там по бельо, като дъвчеха диви гъби 13 13 Диви гъби, наричани още вълшебни, заради натуралния халюциноген, който съдържат. — Бел.ред. и показваха мускулите си от спускания със сноубордовете. Когато Блеър и Серена влязоха вътре с Ерик и Ян и момчетата от ски патрула, те се обърнаха, зяпнаха и се усмихнаха след това.

— Къде е Джорджи? — попита Серена, която отчайващо се опитваше да намери истинския купон преди Ян зъболекарят да я остави сама.

— В горещата вана — отговориха момчетата в един глас.

Блеър остана в хола, а Серена, следвана от Ян, излезе през вратите към вътрешния двор, за да потърси домакинята. Ерик отиде на бара и започна да смесва различни питиета. Той беше изкарал курс за барман миналия семестър — най-полезното нещо, което беше научил в колежа досега.

Блеър забеляза, че Нейт седи сам на кожения диван в единия ъгъл на хола и си чопли пръстите на краката. Той носеше захабена тъмносиня жилетка от „Браун“ и чифт раздърпани, спортни, жълти гащета от „Сейнт Джуд“. Със златистокафявите си къдрици и искрящо зелени очи той приличаше на тъжно малко момче. Блеър искаше да седне до него и да го попита защо си чопли пръстите и изглежда тъжен на купона на приятелката си, но тогава дойде Ерик и й подаде чаша, пълна с нещо оранжево-розово на цвят и блудкаво на вкус.

— Май тай. Внимателно, не е много вкусно, но е само от ликьор.

— Благодаря. — Блеър взе чашата. Обикновено предпочиташе водка с тоник, но щеше да пие всичко, което Ерик направи за нея.

— Излизам, за да се топна във ваната — каза Ерик. — Идваш ли?

Блеър поклати глава.

— Не, благодаря. — Идеята да скочи в горещата вана, където бяха Джорджи и кой ли още не, не беше чак толкова привлекателна. А и тя не искаше Ерик да мисли, че не може да се грижи за себе си на купона. Освен това имаше цяла маса с храна само на десет крачки от нея. Ако Ерик излезеше, тя щеше да има възможността да си похапне, без да се притеснява дали някой ще я помисли за голяма свиня, или не.

Едно момиче се нуждае от енергия, особено когато й предстои дълга нощ.

Веднага щом Ерик тръгна, тя грабна чиния с пролетни ролца и се тръсна на прекрасно място до едно момче с дълга до раменете кестенява коса, което пушеше джойнт.

Той я погледна и се усмихна.

— Караш ли сноуборд?

Блеър нямаше представа за какво говореше той.

— Не. — Тя си пое дълбоко дъх през ноздрите. Никога не се беше напушвала, но понякога се беше чувствала доста нервно, а всичките й познати, които пушеха трева, бяха толкова любезни. Може би няколко дръпвания от цигарата на това момче бяха точно това, от което се нуждаеше сега. — Това трева ли е?

Момчето се усмихна отново и погледна към свитата хартия в ръката си.

— Беше. Съжалявам, но се скапа. — Той не носеше нито риза, нито обувки, но все още беше със скиорските си панталони. Тя бяха в яркозелено, с наколенници.

— Е, откъде познаваш Джорджи? — попита Блеър като все още дъвчеше храната си.

— Кой?

Блеър можеше да усети как Нейт я наблюдава от другия край на стаята. Може би си мислеше, че тя ще пуши джойнта на това момче заедно с него.

О, малко ирония.

— Къде ходиш на училище? — попита тя, като смяташе, че момчето е на около двадесет и е в колеж.

— Не ходя на училище — каза й той. — Карам сноуборд от март до декември и после отивам да карам сърф на Северния бряг цяла зима.

Блеър пъхна една дива гъба в устата си и започна да дъвче.

— Къде можеш да караш сноуборд цяло лято?

— Чили. Аржентина.

— А Северният бряг е на Хаваите, нали?

Не питайте откъде знаеше това. Беше едно от нещата, които едно момиче с братя няма как да не знае .

Момчето кимна.

— Караш ли сърф?

Блеър поклати глава, заинтригувана от идеята. Тя си се представи в новия розов бански „Ерес“ и с хавайски венец от бели орхидеи и червени цветове от хибискус да балансира на дъската за сърф и да се издига над една изключително огромна вълна. Имаше прекрасен тен и невероятни мускули на задните части, като онези, които всъщност стоят добре, ако си с прашка. И след дълъг ден сърфиране Ерик я масажираше с кокосово масло и й даваше да си хапва от прясната риба, която беше уловил през деня. Може би наистина нямаше нужда да ходи в „Йейл“ или някой друг колеж изобщо — можеше просто да… кара сърф .