Сесили Зигесар - Така ми харесва

В върви от Манхатън до Уилямсбърг, събира боклук с родителите си и изглежда нещастна. Д изнася торба с боклук, пълна със стотици малки бутилки на неотворена вода „Сан Пелегрино“ извън сградата на 11-та улица. Б сваля ските си насред пистата в Сън Вали просто за да види дали някое момче ще измине целия път обратно, за да й помогне да си ги сложи отново. С и Дж са във ваната във вила в подножието на планината в Сън Вали с целия холандски олимпийски отбор по сноуборд. Играят на игри с целувки? Ч и Н са на лифта, който води към пистата за сноуборд на Сън Вали. Също играят на игри с целувки? С и холандският олимпийски отбор по сноуборд позират на билото на планината.

Тя не е единствената на тази почивка, която е заета! Наслаждавайте се, докато можете.

Знаете, че ме обичате

Интригантката

— Добре, готова съм — каза Серена, след като нанесе малко от овлажняващия крем на лицето си и среса един-два пъти все още мократа си коса.

Разбира се, тя изглеждаше красива — повече от това едва ли би могло, — но можеше да зарадва окото на местните, като поне си сложи малко блясък за устни.

— Е, аз пък не съм. — Блеър се наведе над мивката в банята, за да си сложи малко грим. Главата й беше обвита с бяла кърпа и наскоро лакираните й нокти още не бяха изсъхнали.

— Няма ли поне да си изсушиш косата?

— Ммм, не. — Серена погледна часовника си. Ерик ги чакаше в бара, а тя почти не беше успяла да разговаря с него насаме, откакто бяха пристигнали. — Ще те чакам долу, става ли?

— Добре — отговори Блеър разсеяно. Тя не знаеше защо Серена трябваше да бърза толкова. Това беше първият им купон в Сън Вали и заради това искаше да изглежда добре. Ерик беше толкова внимателен и винаги толкова очарователен, така че тази вечер тя щеше да казва: „Да, о, да!“. — Защо бързаш толкова все пак?

Серена издиша.

— Защо да правя усилие да ти обяснявам? Не е като да флиртувам с нечий брат цяла вечер!

Блеър затвори капачето на кутията с грим и се вгледа в образа на приятелката си в огледалото на банята.

— Значи си ми ядосана заради Ерик, така ли? — Тя бръкна в козметичната си чантичка за бронзовата си пудра.

Серена ритна вратата с ботуша си от мъхеста овча кожа.

— Не съм ядосана. Просто съм…

Ревнива?

Тя въздъхна тежко и се обърна да дръпне якето си от закачалката на вратата.

— Ще се видим долу — измрънка тя и се втурна към вратата.

— Не се притеснявай — извика Блеър след нея. — Ще се изнеса от вас веднага щом се върнем!

— Не ти ли е студено? — Нейт свали изтърканата си тъмносиня жилетка от „Браун“ и я предложи на Джорджи. Понякога той спеше с нея за късмет. Като че ли ръководството на „Браун“ щеше да преглътне факта, че е бил арестуван от полицията за това, че е купувал трева само защото спеше с тяхната жилетка.

Джорджи се разхождаше в оранжеви боксерки и сутиен „Ла Перла“, докато Чък Бас, Джоузеф, Свен, Улрих и Джен играеха на ротативките. „Може би всичките са хомосексуалисти“, помисли си Нейт с надежда. Но дори и да беше така, никак не му се нравеше Джорджи да се навърта край тях по бельо. Тя беше твърде… твърде… гола. Предполагаше се, че голотата й трябва да бъде само за нея и него . Преди всичко тя му беше приятелка. Всъщност… беше ли?

— Защо не се качим горе? — прошушна й той възбуждащо в ухото. Беше си представял, че той и Джорджи ще прекарат по-голямата част от времето си в Сън Вали в леглото, правейки секс непрестанно. Но дори не си беше свалял панталоните в нейно присъствие. Нито веднъж. И не беше заради това, че Джорджи бе превзето момиче с цялото си перчене и голота. Просто беше прекалено заета да лудее и да срива хубавото настроение, че да легне за секунда и да се остави да я целува.

— Какво има горе? — попита Джорджи и запали цигара. Дългата й копринена кестенява коса се разстилаше на бялото й рамо, а дългите й бели крака бяха кръстосани, два пъти .

Само много кльощави момичета могат да го направят.

Нейт сви рамене.

— Просто си помислих, че може… нали знаеш… да се усамотим.

Което и да е нормално момиче щеше да се вгледа в неговите смарагдовозелени очи, в които се четеше обида, и да припадне при такава покана. Но Джорджи бе прекалено извратена, за да забележи колко готин и неустоим беше той.

С други думи тя беше идиотка.

Тя повдигна вежда подозрително.

— Не си пушил трева без да ми кажеш, нали? — попита тя с надежда.