Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Не. — Той се приближи и докосна косата й, като започна да я гали по кокалестото рамо. — Просто помислих, че може да използваме уединението — каза той, а бузите му добиха очарователно розов цвят от намека в гласа му.

Джорджи люлееше краката си през дървената облегалка за ръка на стола, на който седеше. Той беше издялан от брезово дърво от индианците шошони и после бе боядисан в оранжево.

Малко грозен, но вероятно доста скъп.

Отвън се чу някакъв крясък. Джорджи пусна крака на земята и отмъкна жилетката на Нейт от ръката му.

— Предполагам, че трябва да си облека нещо — измрънка тя, промуши дрехата през главата си и се запъти към вратата. Задните й части се подаваха изпод тъмносинята жилетка и я правеха да изглежда дори по-гола отпреди.

— Благодаря ти, че си тук — каза тя развеселено на момчето за доставки. Тя извади бутилка „Столи“ от купата в количката му и я отвори, след което грабна дистанционното управление за CD плейъра и го пусна. Започна една стара песен на „Блонди“ — „The Tide Is High“. — Може да оставиш питиетата до горещата вана. — Джорджи посочи към Нейт с бутилката „Столи“. — Той ще ти покаже къде е тя.

Долу в бара на хотела в Сън Вали Ерик разговаряше с няколко момчета от ски патрула за днешната голяма спасителна акция. Някакъв надувко беше показвал на гаджето си как да кара ски на обратно и се беше спрял в едно дърво. Един клон го беше набучил право отзад.

— Беше наистина отвратително — Серена чу един от ски патрула да казва.

— Какво е било? — попита тя, като седна в скута на Ерик. Той сложи дългите си ръце около нея и тя зарови буза в гърдите му, жадна за внимание. — Ммм. Миришеш на хубаво и свежо.

Момчетата от ски патрула пийваха бирите си и гледаха завистливо. Само ако всеки един имаше прелестна руса сестра модел, с която да се гушка.

— Хей, къде е твоята приятелка? Онази със сладката къса… подстрижка? — попита един от тях.

Серена се изправи и седна на коляното на Ерик, а обутите й в светлосини обувки „Уг“ крака докосваха килима. Тя дръпна крачолите на дънките си „Хъбичуъл“. Обикновено хората бяха твърде заети да я наблюдават, за да питат за Блеър. Но Блеър полагаше прекалено много усилия за външния си вид в сравнение със Серена, затова може би тя заслужаваше повече внимание от нея.

— Тя е горе, оправя се. — След което сръга Ерик с лакът в стомаха. — Искаш ли да се качиш и да видиш какво прави?

На Ерик му допадна това, че момчетата от ски патрула бяха забелязали Блеър откакто стана съвсем ясно, че той и тя скоро щяха да станат двойка. Той побутна Серена в отговор.

— О!

Братът и сестрата си размениха свирепи погледи.

— Не казах нищо лошо — настоя Серена намусено. Свирепото изражение на лицето на Ерик се превърна във весела усмивка. — Какво?

— Мисля, че някой е дошъл да те види — подшушна той.

Серена погледна нагоре, за да види Ян, бъдещият зъболекар и рус холандски олимпийски сноубордист, който я гледаше прочувствено.

— Надявах се да те придружа на купона.

Момчетата от ски патрула отстъпиха назад, за да му направят място. Серена слезе от коляното на брат си. Това не беше точно вниманието, на което се надяваше.

— Ами, ние чакаме Блеър.

Ерик я побутна леко отзад.

— Защо вие двамата не тръгвате. — И той кимна на момчетата от ски патрула. — Поканих тези момчета на купона. Блеър и аз ще се качим при тях в колата.

Точно тогава вратите на асансьора се отвориха.

Дами и господа… Кралицата на планината!

Блеър беше прикрепила малка златиста сърцевидна шапка в косата си и носеше нефритени обеци, които Серена бе получила от „Ле Бест“, след като беше позирала в тяхното шоу на писта. Тя беше облякла и светлосиния кашмирен пуловер на Серена, който Серена така или иначе беше планирала да й подари. Пуловерът й беше малко впит в областта на бюста, което също беше добре. На Блеър това й харесваше.

На ски патрула в Сън Вали — също. Те се сбутаха, размърдаха крака и замърмориха на висок глас като животни в селски двор.

— Хей, изглеждаш страхотно — каза Ерик, наслаждавайки се на начина, по който останалите момчета я гледаха влюбено. Той й подаде ръка, като че ли тя беше негова. — Готова ли си да тръгваме?

Блеър се радваше, че беше оползотворила времето, за да се приготви. Тя дори носеше обикновеното бяло памучно бельо „Ханро“, на което Серена постоянно се смееше, като го наричаше „бельото на баба“. Но истината беше, че Блеър винаги се чувстваше по-удобно в бабешкото си бельо, отколкото във всичките онези натруфени, дантелени бикини и прашки, които имаше. Тя изглеждаше добре и в тях. Те бяха нейната представа за дрехи, когато не беше облечена.