Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Добре. Готова съм.

Ерик взе ръката й и я придърпа върху себе си. Устните им се сляха в тръпнеща наслада от шоколад и шампанско. Той се притисна към ханша й. И той също изглеждаше готов.

Тя затвори очи, докато музиката от купона долу се разнесе и при тях, някаква хип-хоп песен, която тя не можа да разпознае. В нощта, в която си беше мислила, че ще го направи с Нейт, беше пуснала диск с различни песни и беше изпълнила стаята със свещи. Но тогава не се беше случило нищо. Този път тя се намираше в странна къща и наоколо се носеше странна музика. Но може би така беше по-добре — колкото по-гъвкав е сценарият, толкова повече място има за експерименти. Не че искаше да опита нещо нетрадиционно.

Разбира се, че не.

— Отвори очи — прошепна Ерик, като потъркваше лице о врата й. — Имаш красиви очи.

Блеър отвори очите си и се усмихна на себе си. Тя целуваше по-големия секси брат на Серена. Отново затвори очи, готова за друга целувка уста в уста. Изглежда, че беше по-лесно просто да го прави, отколкото да мисли за това какво прави и с кого го прави. Ерик бутна назад жълтеникавокафявата копринена завивка и се пъхна под нея. Тялото на Блеър заигра под неговото и тя свали кърпата си, като я захвърли на пода с много по-голям финес, отколкото всъщност бе възнамерявала.

Та-да!

— Правила си го преди, нали? — попита Ерик, докато бавно прокарваше опитните си пръсти надолу по гръбнака й.

Блеър потрепери — отчасти заради удоволствието и отчасти заради страха — и затвори очи.

— Разбира се.

Тя успя да усети огромната мъжественост на Ерик, опряна в крака й. Може би не трябваше да го правят докрай, само донякъде. Тогава си спомни какво казваха двете със Серена на деветокласниците в тяхната консултантска група: „Не го правете само за да го направите. Направете го с някой, когото обичате и когото го е грижа как се чувствате. И не го правете, освен ако не сте абсолютно готови“.

На Серена винаги й беше лесно да го каже. Тя беше изгубила девствеността си точно по обратния начин, лятото след десети клас, с Нейт. Това беше постоянното, неосезаемо и неизказано нещо между Блеър и нея. Единственият проблем в тяхното приятелство.

Когато Блеър засегна темата за секса в тяхната група, тя говореше с такава убедителност, че почти си вярваше, че сама го беше правила. И, разбира се, беше стигала твърде близо — на няколко пъти с Нейт, докато бяха заедно, — но не чак толкова. Тя винаги го беше спирала, точно навреме.

Което, ако имаме предвид факта, че двамата с Ерик лежаха съвсем близо един до друг, голи, беше точно такъв момент .

— Нервна ли си, или има нещо друго? — попита Ерик, като галеше косата й и се вглеждаше в очите й по онзи приятен и очарователен начин.

— Не. Защо? Изглеждам ли нервна? — отвърна Блеър доста забързано.

— Просто начинът, по който коленете ти ме притискат…

Блеър дори не беше осъзнала какво правеше с коленете си. Въпреки че тя отчаяно искаше да го направи и да приключи с това, тялото й очевидно беше на друго мнение.

Как щеше да изгуби девствеността си, при условие че тялото й не й съдействаше?

Нейт вече се прибираше към къщата на Джорджи, краката му бяха сковани от студ, а маратонките му — подгизнали от снега; бе готов да се предаде и да скочи в горещата вана. Беше си помислил, че една дълга разходка сам ще му помогне да проясни съзнанието си, но имаше толкова много неща, за които да мисли — дали ще го приемат в „Браун“, това че няма да бъде капитан на отбора по лакрос, безотговорното поведение на Джорджи, начина, по който Блеър изглежда го изучаваше — всичко, за което наистина можеше да мисли, бе колко страхотно би било, ако просто изпуши един джойнт и забрави всичките си проблеми.

— По дяволите — прокле той тихичко, докато бързаше по банкета на Ууд Ривър Драйв.

— Моля, помогнете ми — чу той слаб, молещ се глас да хленчи от канавката вляво.

Нейт се завъртя, а очите му изпъкнаха от орбитите, когато успя да разпознае бледорусата коса и познатото тяло, заклещено в преобърналата се шейна на ски патрула. Ако не беше толкова трезв, щеше да си помисли, че получава някакъв вид алергична реакция от трева или нещо друго.

— Серена? — Той коленичи и започна да разкопчава каишите. — Господи, какво се е случило?

Веднага щом ръцете на Серена бяха освободени, тя достигна Нейт и го прегърна през врата, като непрекъснато хлипаше. Тя нямаше нищо против дори Ян да я беше спасил, но Нейт беше десет хиляди пъти за предпочитане.