Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Блеър ще дойде с нас. Току-що си купи билет.

Нейт извади кутия „Марлборо“ от джоба си и пъхна една цигара между устните си. Запали я внимателно, като се вглеждаше в Блеър през пламъка, а после погледна настрани.

— Изглежда, че и аз ще съм там — най-накрая каза той. — Майката на Джорджи има къща близо до планината. Ще караме ски заедно.

Блеър усети как стомахът й започва да се бунтува и тя опръска твърде тясната рокля на Серена.

— Ей сега се връщам. — Тя бутна празната чаша към Серена. — Може би трябва да намериш нашата маса, за да можем да седнем.

— Блеър живее вкъщи от известно време — обясни Серена на Нейт, докато наблюдаваха как тя се отправя бързо към дамската тоалетна. Изведнъж Серена се почувства като по-голяма сестра, която покровителства Блеър и бе радостна, че можеше да помогне. — Майка й превръща стаята й в детска за бебето, което ще е момиченце. Хора без работа, какво да правиш?

Нейт се опита да си представи какъв трябва да е животът й сега, когато тя имаше нов доведен баща, доведен брат и сестриче на път да се роди. Не беше стигнал далече.

— Изглеждаш различно — отбеляза Серена, измервайки го с поглед от горе до долу. Тя повдигна перфектно оформена вежда и се ухили. — Изглеждаш добре .

Нейт и Серена винаги бяха изпитвали привличане един към друг. Дори веднъж се бяха отдали един на друг и бяха правили секс, загубвайки девствеността си през лятото преди десети клас, точно преди Серена да замине за пансиона. Това беше страстно прекарване за развлечение, но без всякаква обвързаност и не го бяха повтаряли отново оттогава насам.

— Чувствам се добре — потвърди Нейт. Той се замисли дали да не й каже, че е отказал пушенето на трева, но все пак не бе успял да стане капитан на отбора по лакрос. Как не можеше да дочака да се види с Джорджи, защото те определено щяха да са заедно. Но Нейт въобще не беше човек, който си излива душата. — Страхотно е, че и вие ще ходите там — каза той просто. — Ще си прекараме добре.

— Дали ще си прекараме добре? — попита Серена, като се хвърли към него със спонтанна прегръдка — нещо типично за нея, и остави розов блясък за устни по бузата му. — Обикновено карам ски само със скучния си по-голям брат. Така че ще е супер!

Нейт понесе прегръдката и направи опит да не се размеква. Но сега, когато беше чист от марихуаната, най-лекият полъх на женски парфюм или докосване от женска страна бе достатъчен, за да го накара да се изчерви, особено ако момичето бе толкова красиво като Серена.

Серена взе цигара от кутията от горния му джоб и мина покрай него.

— По-добре да видя какво става с Блеър. Ще се видим по-късно, нали?

Нейт я гледаше как се отдалечава, усещайки телефона в джоба на панталоните си. Джорджи вероятно беше в стаята си в „Брейкауей“ и си почиваше или правеше онова, което караха пациентите да правят след вечеря, но може би сестрата на смяна щеше да бъде достатъчно мила да ги остави да правят секс по телефона.

Той набра номера и доближи телефона до ухото си преди да погледне нагоре. Чък Бас го зяпаше от мястото си до неговата обсипана с бижута майка и всъщност наистина имаше вид на хомосексуалист. И само мисълта, че Чък вероятно можеше да му налети, беше достатъчна, за да прекъсне неотложното обаждане до Кънектикът. Нейт пъхна телефона обратно в джоба си и тръгна да намери своята маса, като въобще не го бе грижа за слуховете, които Чък вече разпространяваше за него и Серена.

Ванеса знаеше, че бе грешка да идва в мига, в който спря погледа си върху златистата рокля на Мисти Бас. Нямаше значение, че баща й носеше вълнено пончо и пола, а тя беше все още с училищната си униформа.

Но нейните родители въобще не изглеждаха смутени.

— Виж, татко се оглежда за безплатните питиета — прошушна Руби в ухото й. — Той е попаднал направо в рая .

— Трябва да увеличат музиката, за да могат хората да танцуват — коментира майка им, като щракаше с пръсти и подскачаше нагоре-надолу с мокасините си. Тя вероятно бе единствената жена в сградата без токчета — дори Ванеса и Руби бяха с ботуши с платформи.

Тих, ужасен шепот се разнесе из стаята.

— Кои, по дяволите, са тези ? — Чък Бас попита майка си. Мисти Бас бе една от грандамите в нюйоркското общество. Тя познаваше всеки.

— Не съм сигурна — отговори майка му. — Но обожавам мъж в пола. Дава ти такъв кураж!

— Знаеш ли, познавам тези двамата — каза Тити Коутс на мъжа си. — Те са художниците от изложбата, на която ходихме миналата вечер, онази с великолепния кон!