Сесили Зигесар - Така ми харесва

Освен ако не искате да бъде.

Вашите имейли

В: Здравей, Интригантке,

Е, миналата вечер бях на партито и съм сигурен, че те видях. Там беше и онова чудато семейство, което досега не съм виждал. Бащата носеше маратонки и пола, която като че ли се загръщаше. Бръснеш ли си главата?

Екстрийм

О: Скъпи Екстрийм,

Твоите детективски способности са възхитителни, но доста неточни. Дори и да си бръснех главата, може да съм носела перука или гадна шапка от време на време и по-специално за карнавал като този миналата вечер. А доколкото си спомням, единственото момиче в залата, което бе с бръсната глава миналата вечер, беше облечено с училищната си униформа, която никога, ама никога няма да облека.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Е, видя ли С и Н на практика да го правят в ъгъла на залата във „Фрик“ миналата вечер? Те ще отрекат, като кажат, че това е лудост. Защо просто не потвърдят, че искат да са заедно. Биха били страхотна двойка, а?

Очевидеца

О: Скъпи Очевидец,

Мисля, че преувеличаваш. С и Н са приятели. Не е ли позволено на приятелите да се докосват? Въпреки че не е за вярване, че те не се наслаждават на това повече, а би трябвало…

Интригантката

Наблюдения

С и Б побягнаха от благотворителната вечер „Добродетел срещу порок“ снощи преди дори и десертът да е сервиран. Лично аз мисля, че Б е планирала цялото това нещо и са разменили роклите си, за да може тя да избяга в същата стая, където е Н , когато той изглежда така ослепително. В изчезна от партито с онова момче с необикновения нос, за да изпият по едно капучино насаме в кафене „Трите момчета“ на няколко пресечки по-надолу. Истинска любов? Или тя просто се опитваше да се отърве от родителите си? Или и двете? А новото русо гадже на Дж, Л — да, сигурни сме, че е той — пристига късно във „Фрик“, целият издокаран във великолепен смокинг, под ръка с Мадам Т , прочут меценат. Той бе забелязан и на Горен Уест Сайд миналата вечер, така че това трябва да е било друго готино русо момче. Изглежда тези квартали изобилстват с такива момчета.

Прекарайте страхотна ваканция и се опитайте да не разбивате или да не губите нещо, което аз не бих разбила или изгубила!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

— Последния път, когато бях тук, нашата къща определено беше на този път — упорито настояваше Джорджи. — Но ти не познаваш майка ми. Тя би преместила къщата на напълно различно място само за да ме подразни.

Бяха пристигнали в Сън Вали и Нейт оглеждаше през прозореца на таксито изумителните имения тип хижи на Ууд Ривър Драйв в Кечъм, Айдахо, главният град там. Зад тях се издигаше масивният връх Болди, покрит със сняг, с ясно изразени склонове, редуващи се ски писти и ивици гъста иглолистна гора. С бърз поглед Нейт успя да различи върволица от скиори като мравки да описват дъги по склоновете. Неговата нова дъска беше подпряна добре в багажника на минивана в подплатена червена чанта „Бъртън“ и той едва се сдържаше да я изпробва.

— Може би трябва да се обадите и да попитате къде точно се намира — предложи шофьорът и погледна Джорджи в огледалото за задно виждане. Шофирането от летището до нейната къща трябваше да трае не повече от двадесет минути, но те обикаляха из Сън Вали вече четиридесет и пет минути.

— Просто продължете да карате — нареди Джорджи, като отпусна тежко глава на рамото на Нейт. Все още бе под въздействието на приспивателното, което си беше изпросила от възрастния мъж до нея в самолета, и както обикновено тя нищо не проумяваше. Също така тя носеше лилави сатенени сандали „Миу Миу“ и тънко черно горнище, завързано около врата, което беше доста странно, като се имаше предвид, че отиваха на ски. Все пак гладките й бледи ръце се чувстваха добре в тези на Нейт, а гъстата й тъмнокестенява коса беше толкова гладка и разкошна, че той не възразяваше срещу останалото. Беше хубаво да общуват лице в лице, а не по телефона.

— Спомняш ли си колко етажа има? — попита той, опитвайки се да помогне. — Или да не би да има нещо като поточе до нея?

— Не мисля — прозина се Джорджи. — Спомням си веднъж, когато бяхме тук за Коледа, с баба направихме снежен човек. Аз откраднах една от чантите „Фенди“ на майка ми заради него, за да пренеса клонка за ръката му.

Голяма помощ.