Сара Шепард - Безпощадно

— Научих в коя клиника се намира Келси — каза тя след минутка. — „Убежището в Адисън-Стивънс“.

Всички я погледнаха изненадано. Точно там А. беше изпратил Хана предишната година… и там Истинската Али беше прекарала всичките тези години.

— Обадих се и сестрата ми каза, че от утре може да приема посетители — продължи Спенсър. — Мисля, че трябва да отидем.

— Сериозно ли говориш? — попита Хана с ококорени очи. — Не мислиш ли, че трябва да стоим далеч от нея?

— Трябва да разберем какво наистина знае — натърти Спенсър. — Как се е превърнала в А. Какво иска от нас.

— Иска същото, което и останалите А. — Хана откъсна една кожичка до нокътя си. — Отмъщение.

— Но тогава защо се опита да се самоубие? — Предишната вечер Спенсър дълго обмисля този проблем. — Мона и Али не постъпиха така. Нормално е да си помислим, че ще иска да убие нас .

— Може би е искала да разберем, че сме я докарали до самоубийство — допусна Ариа. — Това е идеалният начин за насаждане на вина. Цял живот ще ни гризе съвестта.

Силната миризма на хлор подразни обонянието на Спенсър. Тя никога не беше предполагала, че Келси е склонна към самоубийство — в „Пен“ винаги бе изглеждала весела и безгрижна, дори докато вземаше „Лесно шест“. Дали поправителното училище не я беше променило? Или пристрастеността към дрогата? Това беше най-голямата изненада: в спомените на Спенсър Келси се отнесе с неохота към вземането на наркотици, като очевидно се отвращаваше от миналото си на наркоманка. Не можеше да повярва, че след поправителното училище Келси отново ще се завърне към тях. След ареста й, Спенсър беше отказала „Лесно шест“ от раз. Беше й много трудно, особено след всичкото зубрене, което я очакваше, но тя залегна над уроците и изкара шестици по всички предмети. Сега вече дори не се сещаше за хапчетата. Но пък животът на Келси се беше развил по съвсем различен начин от нейния. Макар че не беше успяла да скочи от скалата, Спенсър едва успяваше да приеме факта, че се бе опитала. Вината за това сигурно беше нейна — и за връщането й към наркотиците, и за изпращането в поправително училище. Искаше й се да вярва, че сънищата с Келси и Табита се дължат просто на стреса в училище. Но вината за онова, което беше извършила, я изяждаше отвътре. Добре, че сблъсъкът й с Келси на партито беше останал незабелязан от Уайлдън, майка й или някой от учителите в „Роузууд дей“ — Пиер беше там, но се носеше слух, че е бил много пиян. Спенсър се страхуваше от онова, което можеше да й се привиди — или да извърши, — ако не успееше скоро да открие здравословен отдушник за вината си.

— Може би Спенсър е права — наруши тишината Емили. — Може би трябва да посетим Келси в „Убежището“. Да се опитаме да разберем какво става.

Хана загриза нокътя на кутрето си.

— Нещо не ми се връща там. Това е едно ужасно място.

— Ние ще бъдем с теб — каза Ариа. — И ако ти дойде в повече, аз ще те откарам у дома. — След това тя погледна към Спенсър. — Мисля, че всички трябва да отидем. Заедно.

— Щом се приберем вътре, ще се обадя да уредя среща — каза Спенсър.

Едри дъждовни капки започнаха да падат в джакузито, първо бавно, а после все по-бързо и по-силно. В далечината прогърмя. Спенсър погледна към стоманеносивото небе.

— Дотук с идеята за горещо джакузи.

Тя излезе от ваната, уви се в оранжевата си кърпа и подаде три други кърпи на приятелките си. Докато се връщаха в кухнята, всички мълчаха. Хана и Ариа влязоха вътре, но Спенсър хвана Емили за ръката.

— Добре ли си?

Емили кимна и впери поглед в дъските на верандата.

— Много съжалявам. — Тя въздъхна. — Не трябваше да казвам на Келси. Не трябваше да й се доверявам.

— И аз не трябваше да ти казвам онези неща. Не знам какво ми стана.

— Може би си го заслужих — отвърна тъжно Емили.

— Не си. — Горката Емили, винаги си мислеше, че заслужава най-лошото. Спенсър се наведе към нея. — След Ямайка всички се държим ужасно. Досега трябваше да сме разбрали, че трябва да се подкрепяме една друга, а не да се караме.

— Знам. — Емили леко се усмихна. След това пристъпи напред и прегърна Спенсър. Тя отвърна на прегръдката и усети как очите й се напълват със сълзи. В този момент Ариа и Хана се появиха и ги погледнаха. Спенсър не беше сигурна дали са чули разговора им, но двете се приближиха до тях и също ги прегърнаха, превръщайки се в момичешкия сандвич, който толкова обичаха да правят в шести и седми клас. Едно момиче го нямаше, но Спенсър изобщо не усещаше липсата й.