Сара Шепард - Безпощадно

— Мисля, че трябва да ги съсипем. Това семейство не само се заяде с Том, а и с теб.

След тези думи Кейт стана и се запъти към изхода на стаята с изпънати рамене. Хана бавно преброи до десет, очаквайки Кейт да се обърне и да каже: „Шегичка! Веднага ще те изпея, кучко!“. Но миг по-късно Хана чу как вратата на спалнята й тихо се затваря. Ха.

— След малко ще ти се обадя — долетя гласът на господин Мерин от кухнята и Хана чу равния сигнал на свободната линия. Тя се изправи. Върховете на пръстите я сърбяха. Кейт беше права. Може би Хана наистина трябваше да съсипе семейството на Лиъм. Тя не беше казала нищо важно за баща си, с изключение на типичните бракоразводни работи, от които страда всяко семейство, и доста смущаващи истории за някогашното си тегло — но Лиъм беше споделил една ужасна тайна за своето семейство. Нещо, което щеше да изрита завинаги Тъкър Уилкинсън от кампанията.

— Татко. — Хана влезе в кухнята. Баща й стоеше — до умивалника и миеше чиниите. — Трябва да ти кажа нещо. За Тъкър Уилкинсън.

Баща й се обърна и веждите му се повдигнаха. И Хана изпя всичко, което Лиъм й беше казал: за аферата на баща му, за нежеланата бременност на жената, за аборта. С всяка следваща дума очите на баща й изпъкваха все повече. Устата му зяпна от изненада. Хана се чувстваше така, сякаш от устата й се лееше отрова, по-ужасна от всяка друга клюка, която бе изричала през живота си, но снимките от вестника отново проблеснаха в съзнанието й. Те я накараха да се сети за един цитат от Шекспировата епоха, който господин Фиц им беше прочел предишната година:

И в ада ярост няма като тази на отхвърлена жена!

Лиъм напълно си го заслужаваше.

— Майк, корнфлейксът е направен да се яде с лъжица — каза Ила същата сутрин, докато тя, Ариа и Майк закусваха в огряната от слънце кухня. Стаята ухаеше на органично кафе, прясно изцеден портокалов сок и леко повехналите цветя, които Тадеуш беше изпратил на Ила предишния ден.

Майк недоволно грабна една сребърна лъжица от чекмеджето и седна обратно на стола си. След това Ила се обърна към Ариа.

— Какво стана с теб снощи, на партито? Докато се обърна, и беше изчезнала.

Ариа побутна нагоре големите си слънчеви очила „Рей Бан“. Носеше ги, за да скрие зачервените си, подпухнали очи. Цяла нощ беше плакала за Езра, Келси, А. и всичко останало.

— Трябваше да се погрижа за някои неща — избъбри тя.

— Трябваше да останеш. — Майк дъвчеше шумно закуската си. — Режисьорът яко се напи. Хората казаха, че точно затова е дошъл да работи в някакво си частно училище в предградията — бил алкохолик. А Спенсър Хейстингс се нахвърли върху някакво момиче. Психарка! — Той пропя последната дума и се ококори.

— Не е психарка. — Ариа взе една вафла „Фреш фийлдс“ и събитията от предишната нощ се завъртяха в спомените й. Спенсър наистина беше откачила, но имаше много добра причина за това.

Значи Келси бе Новия А. От една страна, това беше добре: поне знаеха откъде идват посланията. От друга страна, ами ако хората вземат, че повярват на онова, което Келси знае за Табита? Тази сутрин в интернет се бяха появили три нови статии: едната за някаква нова следователска процедура, която учените са използвали, за да докажат веднъж и завинаги, че това са останките на Табита, другата за благотворително събитие в нейна памет и третата за пиенето сред тийнейджърите и смъртта на Табита се споменаваше като най-пресен пример.

Табита ставаше все по-популярна в нейната общност, както Али беше в Роузууд. Ако в малкото градче в Ню Джърси се разчуеше, че Табита е била убита, дали някой щеше да се интересува, че момичето, което го е казало, е наркоманка? Ами ако Келси имаше още снимки на тялото на Табита? Ариа се сети за последното съобщение на А.:

„Нима смяташ, че гневът ми ще те пощади, убийца? Ти си най-виновна от всички“.

Сякаш Келси знаеше дори, че Ариа е блъснала момичето.

Телефонът на Майк иззвъня, той скочи и излезе от стаята. Ила смачка салфетката си и се облегна на лакти.

— Скъпа, има ли нещо, за което да поговорим?

Ариа отпи от кафето си.

— Всъщност, не.

Ила се прокашля.

— Сигурна ли си? Не можах да не забележа, че снощи разговаряше с един твой бивш учител.

Ариа сви рамене.

— Няма нищо за казване.

Наистина нямаше. След като Ариа го хвана с Клаудия, Езра не й се беше обаждал. В телефона й нямаше никакъв есемес „Много съжалявам“, нито кутия с бонбони и картичка с надпис „Моля те, не ме отхвърляй“ на прага й. Нямаше да има никакво ходене в Ню Йорк. Нямаше никаква любовна история. Сякаш всичко това беше сън.