Сара Шепард - Мис Съвършенство

Разбира се, можеше да бъде и много по-лошо. През последните три седмици Ариа не бе получавала никакви съобщения от А. Въпреки че Байрън най-вероятно вече живееше с Мередит, поне Ила бе започнала отново да й говори. А Роузууд не бе нападнат от извънземни, въпреки че след всичките странни неща, които се бяха случили в града, Ариа нямаше да се изненада, ако и това се случи в скоро време.

— Ариа? — повтори господин Фиц. — Някакви идеи?

Мейсън Байърс се притече на помощ на Ариа.

— Какво ще кажете за Адам и Ева, и оная змия?

— Страхотно — разсеяно отвърна господин Фиц. Погледът му остана прикован върху Ариа още няколко секунди, преди да го отмести. Тя усети как я залива топла вълна от раздразнение. Беше се запознала с господин Фиц — Езра — в колежанския бар „Снукърс“, преди който и да е от двамата да знае, че той е нейният учител по английска литература. Той сложи край на връзката им, а скоро след това Ариа разбра, че е имал и приятелка в Ню Йорк. Но тя не таеше злоба към него. Нещата с новия й приятел, Шон Ейкърд, се развиваха чудесно. Той бе мил и нежен, а освен това бе адски красив.

Езра бе най-добрият учител по английски, който Ариа бе имала. За един месец, откакто бяха започнали училище, той им бе дал за домашно да прочетат четири превъзходни книги и освен това бе организирал пиеса — пародия на „Сандъче с пясък“ на Едуард Олби. Скоро класът щеше да направи интерпретация в стил „Отчаяни съпруги“ на гръцката пиеса „Медея“, в която една майка убива децата си. Езра искаше от тях да мислят оригинално, а оригиналността бе стихията на Ариа. Вместо да продължи да я нарича Финландия, съученикът й Ноъл Кан вече й бе измислил нов прякор, Подмазвачката. Въпреки това тя бе започнала отново да се чувства добре в училище и на моменти дори забравяше, че някога е имала сложни отношения с Езра.

Докато той не й се усмихна с позната си крива усмивка. Сърцето й се разтупка и тя не можеше да направи нищо по въпроса.

Хана Мерин, която седеше точно пред Ариа, вдигна ръка.

— Ами онази книга, в която две момичета са първи приятелки и внезапно едната става зла и отмъква приятеля на другата?

Езра се почеса по главата.

— Съжалявам. Мисля, че не съм я чел.

Ариа стисна юмруци. Тя знаеше много добре какво има предвид Хана.

— За последен път ти казвам, Хана, не съм ти откраднала Шон! Вие вече бяхте скъсали!

Класът избухна в смях. Раменете на Хана се вкочаниха.

— Някой мисли само за себе си — промърмори тя, без да се обръща към Ариа. — Някой да е казал, че говоря за теб?

Но Ариа бе сигурна в това. Когато тя се върна от Исландия, с изненада установи, че Хана се е превърнала от пухкавия, свит лакей на Али в слаба, красива, облечена винаги по последната мода богиня. Изглежда, че Хана имаше всичко, което някога бе желала: двете с най-добрата й приятелка, Мона Вандерваал — също преобразена смотанячка — властваха в училището, Хана дори ходеше с Шон Ейкърд, момчето, по което си падаше от шести клас. Ариа се бе насочила към Шон чак след като разбра, че Хана го е зарязала. Но съвсем скоро разбра, че всъщност е станало обратното.

Ариа се беше надявала, че старите приятелки отново ще се съберат, особено след като всички започнаха да получават съобщения от А. Но те дори не си говореха — нещата се върнаха в същата точка, от която започнаха онези странни, тревожни седмици след изчезването на Али. Ариа дори не им разказа за това, което А. бе причинил на семейството й. Единствената й бивша приятелка, с която Ариа поддържаше що-годе приятелски отношения, бе Емили Фийлдс — но разговорите им се състояха обикновено от постоянното хленчене на Емили за това колко виновна се чувства за смъртта на Тоби, докато Ариа не й казваше, че вината не е нейна.

— Така — рече Езра, като постави по една купчина книги пред учениците на първите чинове, които трябваше да се предадат назад. — Искам тази седмица всички да прочетете от първа до пета глава и до петък да ми напишете есе от три страници върху всяка тема, която според вас е засегната в началото на книгата. Ясно ли е?

Всички започнаха да се възмущават на висок глас. Ариа пъхна книгата в кожената си чанта. Хана се пресегна да вдигне раницата си от пода. Ариа докосна тънката й, бледа ръка.

— Виж, съжалявам. Наистина.

Хана дръпна ръката си, сви устни и без да промълви ни дума пъхна „Алената буква“ в чантата си.

От говорителя се разнесе класическа музика, която отбелязваше края на часа. Хана се изстреля от мястото си, сякаш столът й се бе подпалил. Ариа се изправи бавно, прибра тетрадката и химикала в чантата си и тръгна към вратата.