Сара Шепард - Мис Съвършенство

— А сега за по-големите планове — каза Мона, като обърна следващата страница в тетрадката си. — „Сладка седемнайсетгодишна“ — започна да припява тя на мелодията от шоуто „Моя сладка шестнайсетгодишна“ по МТВ.

— Ще бъде страхотно — възкликна Хана. Рожденият ден на Мона беше в събота и тя бе подготвила почти всичко за него. Щеше да го празнува в планетариума „Холис“, където имаше телескопи във всяка стая — дори в тоалетните. Беше наела диджей, фирма за кетъринг, както и оператор, който да снима партито и едновременно с това да го излъчва на инсталирания голям екран. В поканите Мона внимателно бе предупредила гостите да носят официално облекло. Ако на входа се появеше някой с дънки и тениска, охраната щеше да го изпрати по живо, по здраво.

— Знаеш ли какво си мисля? — каза Мона, като пъхна салфетката си в празната хартиена чаша от кафе. — Вярно, че ти казвам малко в последната минута, но смятам да си избера дворцова свита.

— Свита ли? — Хана повдигна едната си идеално оформена вежда.

— Сега е моментът да си вземеш от „Сакс“ онази великолепна рокля на Зак Позен, на която се точиш от толкова време — утре е подходящият ден. Двете ще носим диадеми и всички момчета ще ни падат в краката.

Хана потисна кикота си.

— Нали няма да правим официално откриване на танците? — Предишната година двете с Мона бяха поканени на подобен прием у Джулия Рубинщайн и тя ги беше накарала да открият танците с някакви третокласни модели. Партньорът на Хана миришеше на чесън и почти веднага я попита дали не иска да се усамоти с него в гардеробната. Тя прекара останалата част от партито в опити да избяга от него.

Мона се засмя и натроши бишкотата си на малки парченца.

— Смяташ ли, че ще направя такава глупост?

— Разбира се, че не. — Хана подпря брадичката си с ръце. — Значи аз ще съм единственото момиче в дворцовата ти свита?

Мона опули очи.

— Но разбира се!

Хана сви рамене.

— Имам предвид, че не знам кого още ще избереш.

— Трябва само да ти намерим кавалер. — Мона постави най-мъничкото парченце от бишкотата в устата си.

— Не искам никой от „Роузууд дей“ — бързо каза Хана. — Може да си поканя някой от „Холис“. И ще си доведа повече от един кавалер. — Очите й светнаха. — Ще си доведа цяла група момчета, който да ме разнасят цяла вечер наоколо, като Клеопатра.

Мона я погледна одобрително.

— Ей на това му казвам приказка.

Хана пъхна единия край на сламката в устата си и го задъвка.

— Чудя се дали Шон ще дойде.

— Не знам — повдигна вежда Мона. — Ти го забрави вече, нали?

— Разбира се — Хана отметна кестенявата си коса през рамо. Дълбоко в себе си тя все още усещаше горчивина всеки път, когато се сещаше, че Шон я заряза заради онази колко — съм-висока и колко-съм–добра-по английски и мисля-че-съм-много-яка-защото-съм-живяла-в-Европа Ариа Монтгомъри, но както и да е. Проблемът си беше негов. Сега, когато всички момчета знаеха, че е свободна, на всеки няколко минути телефонът й изпиукваше за поредното съобщение от някой потенциален мераклия.

— Добре — каза Мона. — Защото ти си твърде добра за него, Хан.

— Знам — отговори Хана и двете плеснаха длани в знак на задоволство. Хана се облегна назад, изпълнена с топлата увереност, че всичко е наред. Беше толкова трудно да повярва, че преди месец двете с Мона дори се бяха скарали. Представяте ли си, тя бе решила, че Хана иска да бъде приятелка с Ариа, Емили и Спенсър, вместо с нея! Всъщност Хана наистина бе скрила някои неща от Мона, въпреки че по-късно й призна за повечето от тях: за няколкото й насилствени повръщания, за проблемите с баща й, за двата й ареста, за това, че се бе предложила на Шон на купона у Ноъл Кан и че той я беше отхвърлил. Естествено, тя бе омаловажила всичко, защото се страхуваше, че Мона ще я презре заради тези позорни тайни, но тя посрещна спокойно новините. Дори каза, че всяка примадона от време на време затъва в неприятности и Хана реши, че е приемала нещата твърде навътре. Какво от това, че вече не ходи с Шон? Какво от това, че не е разговаряла с баща си след бала? Какво от това, че продължава да посещава клиниката за изгаряния на господин Ейкърд като компенсация за това, че блъсна колата му? Какво от това, че двете й най-големи неприятелки, Наоми Циглър и Райли Улф, знаеха за проблемите й с храната и бяха разпространили слуховете за това из цялото училище? Двете с Мона все още бяха близки приятелки, а А. бе спрял да я преследва.

Кафенето започна да се изпразва, което означаваше, че идва краят на междучасието. Докато Хана и Мона вървяха към изхода, Хана осъзна, че се приближават към Наоми и Райли, които се бяха скрили зад гигантската машина за фрапучино. Хана стисна зъби и вирна глава.