Сара Шепард - Познай кой се върна

— Момичета — прошепна тя, като здраво стисна ръката на Спенсър.

Другите се откъснаха от прегръдката им.

— Какво има? — попита загрижено Спенсър.

Емили посочи към седана. Задният прозорец вече беше вдигнат, а шофьорът превключваше на скорост.

— Кълна се, че току-що видях… — заекна тя, но после млъкна. Щяха да я помислят за луда — да си фантазира, че Али е жива, бе просто поредният начин да се справи със смъртта й. Емили тежко преглътна и се изпъна. — Няма значение — каза тя.

Момичетата се обърнаха и тръгнаха към собствените си семейства, като си дадоха обещание да се чуят по-късно. Но Емили остана на мястото си с разтуптяно сърце, докато седанът бавно се отдалечаваше от завоя. Тя го проследи с поглед как продължава по улицата, после завива надясно след светофара и изчезва. Кръвта й се смрази. Не може да бъде, каза си Емили.

Възможно ли е да е тя!

И така, след като голямата лоша Мона напусна този мил свят, а Иън бе изпратен да лежи в студената затворническа килия, нашите малки сладки лъжкини най-после можеха да заживеят спокойно. Емили намери истинската любов в колежа „Смит“; Хана продължи да властва като кралица в „Роузууд дей“ и се омъжи за милионер; Спенсър се дипломира на първо място в класа си във факултета по журналистика към Колумбийския университет и стана главен редактор на Ню Йорк Таймс; Ариа получи магистърска степен в колежа по дизайн в Роуд Айлънд и се премести в Европа с Езра. Тук говорим за красиви залези, пухкави бебета и безкрайно щастие. Красота, а? О, да, и нито една от тях повече не каза нито една лъжа.

Абе вие майтапите ли се с мен? Събуди се, Спяща красавице! В Роузууд няма такова нещо като „и заживели дълго и щастливо“.

Нищо ли не научихте до сега? Станеш ли веднъж малка сладка лъжкиня, повече няма отърване. Емили, Хана, Спенсър и Ариа просто не могат да бъдат примерни. Точно това най обичам в тях. И така, кой съм аз? Ами, да речем, че в града има нов А., и този път момичетата няма да успеят да се измъкнат толкова лесно.

Ще се видим скоро. А до тогава просто се опитайте да не бъдете чак толкова примерни. Животът винаги е по-забавен, когато в него има и някоя друга малка сладка тайна.

Мляс!

А.

Най-напред бих искала да благодаря на хората, които споменах в посвещението на тази книга — същите, които окуражиха Спенсър да целуне гаджето на сестра си, Ариа да целуне учителя си по английски, Емили да целуне едно момиче (или две) и Хана да целуне онова странно момче в училище. Хората, които се вълнуваха и подкрепяха този проект още от самото начало… което беше преди, боже мили, цели три години. Разбира се, говоря за моите приятели от Алой — Лепни Дейвис, Джош Манк, Лес Моргенщайн и Сара Шаидлър. Да си изкарваш хляба с писане за някои звучи като оксиморон и аз съм ви ужасно благодарна за това, което направихте за мен. Извадих голям късмет да работя с вас и сериозно се съмнявам, че тези книги щяха да станат и наполовина толкова добри без вашите изключително творчески мозъци… и хумор… и разбира се, печени сладки. За в бъдеще ви очаква разкриването на още по-страхотни детайли!

Освен това искам да благодаря и на онези хора в „Харпър“, които подкрепиха тези книги — на Фарин Джейкъбс, за внимателното ти изчитане на всеки лист, и на Кристин Маранг, за тоталното ти посвещаване, внимание и приятелство. Големи благодарности и на Дженифър Рудолф Уолш от „Уилям Морис“, за твоята непоклатима вяра в бъдещето на тази поредица.

Много любов и на хората, които споменавам във всяка книга: Джоуел, моя съпруг, за неговата способност да предсказва бъдещето — странно защо то винаги включва и гъделичкане. На баща ми, Шеп, защото обича да имитира френските туристически агенти, защото помислихме, че се е изгубил в пустинята през декември и защото веднъж ме заплаши, че ще си тръгне от ресторанта, защото им било свършило червеното вино. На сестра ми, Али, за това, че създаде най-великия екип на всички времена (екип Алисън) и за това, че направи снимка на Ски, препарираното агънце, с висяща от устата му запалена цигара. И на мама Минди — надявам се никога да не си биеш ваксина против наивност. Толкова много ти благодаря за подкрепата през цялото време, докато пишех.

Освен това искам да благодаря на всички читатели на „Малки сладки лъжкини“. Обожавам да получавам писма от вас и съм ужасно доволна, че сте също толкова загрижени за героите ми, колкото съм и аз самата. Не спирайте да ми изпращате тези страхотни писма!