Сара Шепард - Познай кой се върна

— Невинен съм. Това е някаква грешка.

Байрън се подсмихна недоверчиво. Той се пресегна и улови Ариа за ръката. Напълно естествено след това новините се прехвърлиха на следващата случка — смъртта на Мона. Камерата показа оградената с жълта полицейска лента каменоломна, след което се прехвърли на къщата на семейство Вандерваал. В ъгъла започна да примигва иконка на мобилен телефон.

— От месец госпожица Вандерваал е преследвала четири момичета от Роузууд и заплахите й се оказали смъртоносни — каза водещата. — Снощи между госпожица Вандерваал и неназована гимназистка избухнала свада на ръба на каменоломната, която е известна като опасно място. Госпожица Вандерваал се плъзнала по ръба и при падането си счупила врата. Полицията откри личния й телефон блекбъри в чантата й на дъното на каменоломната, но все още издирват втория телефон, използван за отправянето на заплахите.

Ариа отново чукна с пръст главата на Шекспир. Чувстваше собствената си глава като претъпкан куфар. В предишния ден се бяха случили толкова много неща, които трудно успяваше да асимилира. Освен това беше объркана. Не можеше да преглътне смъртта на Мона. Беше крайно възбудена, но и се чувстваше наранена, след като разбра, че инцидентът с Джена всъщност не е бил никакъв инцидент — че Джена и Али са го планирали заедно. И след всичките тези години убиецът да се окаже Иън… Лицето на водещата придоби съчувствено изражение и тя каза с облекчение:

— Най-после цялата общност в Роузууд може да остави тази история зад гърба си. — Тези думи бяха повтаряни цяла сутрин от всички. Ариа избухна в сълзи. Тя изобщо не се чувстваше облекчена.

Байрън погледна към нея.

— Какво има?

Ариа поклати глава, без да може да обясни. Тя остави Шекспир в скута си и върху пластмасовата му глава започнаха да капят сълзи.

Байрън въздъхна обезсърчено.

— Знам, че си смазана. Следили са те. И ти дори не си ни споменала. Трябва да поговорим за това.

— Съжалявам. — Ариа поклати глава. — Не мога.

— Но се налага да го направиш — настоя Байрън. — Важно е да се разтовариш.

— Байрън! — изсъска остро Мередит. — Господи!

— Какво? — попита Байрън, като вдигна примирително ръце.

Мередит скочи и се настани между Ариа и баща й.

— Ти и твоите дискусии — смъмри го тя. — Ариа е преживяла толкова много през последните няколко седмици — Остави я на мира!

Байрън сви рамене примирено. Ариа зяпна от изумление. Тя срещна погледа на Мередит, която й се усмихна. В очите й проблесна разбиране, сякаш искаше да й каже: Разбирам през какво преминаваш. И знам, че никак не е лесно. Ариа се загледа в розовата татуировка на паяжина върху китката на Мередит. Помисли си колко нетърпеливо бе търсила нещо компрометиращо за Мередит, а тя се беше изправила в нейна защита. Мобилният телефон на Байрън завибрира и заподскача по надрасканата холна масичка. Той погледна към екрана, намръщи се и се обади.

— Ила? — Гласът му секна.

Ариа се напрегна. Байрън сбърчи вежди.

— Да, тук е. — Той подаде телефона на Ариа. — Майка ти иска да говори с теб.

Мередит се прокашля, изправи се и тръгна към банята. Ариа гледаше към телефона така, сякаш той бе парчето от разложена акула, което някой в Исландия я беше предизвикал да изяде. Нали все пак викингите са ги яли. Тя приближи колебливо телефона до ухото си.

— Ила?

— Ариа, добре ли си? — проплака гласът на майка и от другия край на линията.

— Ами… Добре съм. Не знам. Така мисля. Не съм ранена.

Настъпи дълга тишина. Ариа издърпа малката антенка на телефона и пак я натисна обратно.

— Толкова съжалявам, скъпа — изригна Ила. — Нямах представа какво преживяваш. Защо не ни каза, че някои те заплашва?

— Защото… — Ариа отиде в малката си спалня, отделена от студиото на Мередит със завеса, и взе Пигтуния, любимата си кукла. Беше и трудно да обясни присъствието на А. на Майк. Но сега, след като всичко свърши и вече нямаше защо да се страхува от отмъщението на А., тя осъзна, че всъщност истинската причина нямаше никакво значение. — Защото вие бяхте затънали в собствените си проблеми. — Тя потъна в голямото си двойно легло и пружините изквичаха. — Но… Съжалявам, Ила. За всичко. Наистина се чувствах ужасно през цялото време, когато не ти казвах за Байрън.

Ила замълча. Ариа включи малкия телевизор, който седеше на перваза на прозореца. На екрана се появиха кадри от същата пресконференция.

— Сега разбирам защо не си го направила — най-накрая каза Ила. — Трябваше да те разбера. Просто бях ядосана, това е. — Тя въздъхна. — Двамата с баща ти имахме дълга и хубава връзка. Исландия просто отложи неизбежното — и двамата знаехме, че това ще се случи.