Сара Шепард - Познай кой се върна

— Ние знаем, че не си била ти — прошепна Емили.

— Бил е Иън. В това има смисъл — упорито настоя Ариа, като погледна Спенсър в очите. Изглеждаше така, сякаш вярва на Спенсър изцяло и безусловно.

Стигнаха до улицата на Спенсър и Уайлдън сви по дългата алея, която водеше към къщата й. Родителите й още не се бяха прибрали и прозорците бяха тъмни.

— Искате ли да остана с вас, докато родителите й се приберат? — попита Уайлдън, докато момичетата излизаха от колата.

— Не, всичко е наред. — Спенсър погледна към останалите и внезапно изпита облекчение, че са тук.

Уайлдън излезе на заден ход от алеята, обърна в задънената уличка и си тръгна, като първо мина край старата къща на семейство Дилорентис, после край дома на семейство Вандерваал, грозна грамада с прилепен към сградата гараж. Изглежда, че и в къщата на Мона нямаше никой. Спенсър потрепери.

Погледът й бе привлечен от проблясване в задния двор. Тя протегна глава, пулсът й се ускори. Тръгна по калдъръма, който водеше към задния им двор, като влачеше ръце по каменната стена, опасваща имота им. Там, от другата страна на пътечката, край оградения с камъни басейн, бълбукащото джакузи, обширния двор и дори реформения хамбар, чак на другия край на имота, близо до мястото, където Али беше паднала, Спенсър забеляза две фигури, осветени само от лунната светлина. Те й напомниха за нещо.

Появи се вятър, който погъделичка гърба на Спенсър. Въпреки че не беше подходящият сезон, въздухът леко ухаеше на орлови нокти, точно както в онази ужасна нощ, преди четири години и половина. Изведнъж спомените й се завърнаха. Тя видя Али да пада върху камъните. Във въздуха се разнесе хрущене, гръмовно като църковни камбани. Когато Спенсър чу момичешкото въздъхване зад себе си, тя се обърна. Зад нея нямаше никой. Всъщност нямаше никой никъде. Извърна поглед обратно към Али. Али продължаваше да лежи край каменната стена, но очите й бяха отворени. След това се оттласна от земята и се изправи.

Беше си съвсем добре.

Погледна към Спенсър, накани се да каже нещо, но погледът й бе привлечен от нещо друго по пътеката. Тя бързо се отдалечи и изчезна сред гъстите дървета. Само след секунда Спенсър чу характерния и смях. Последва шумолене и тя видя две фигури. Едната беше на Али. Спенсър не можеше да каже чия е другата фигура, но не й приличаше на Мелиса. Беше й трудно да повярва, че само минути след това Иън е блъснал Али в изкопаната дупка в двора на семейство Дилорентис. Али може и да беше кучка, но не заслужаваше нищо такова.

— Спенсър? — каза меко Хана, гласът й звучеше ужасно отдалечено. — Какво има?

Спенсър отвори очи и потрепери.

— Не съм го направила аз — прошепна тя.

Фигурите до хамбара излязоха на светло. Мелиса стоеше вдървено, а Иън стискаше здраво юмруци. Вятърът донесе гласовете им до предния двор, изглеждаше така, сякаш се караха.

Спенсър се напрегна. Заобиколи къщата и погледна към улицата. Колата на Уайлдън беше изчезнала. Тя трескаво започна да рови из чантата си, за да открие телефона, но се сети, че Мона го беше изхвърлила през прозореца на колата.

— Ето моя — каза Хана, като измъкна своето блекбъри и набра номера му. После подаде телефона на Спенсър. На екрана пишеше обаждане до УАЙЛДЪН.

Спенсър трябваше да държи телефона с две ръце, защото пръстите й ужасно трепереха. Уайлдън се обади след второто иззвъняване.

— Хана? — гласът му прозвуча объркано. — Какво има?

— Обажда се Спенсър — каза тя с треперещ глас. — Трябва да се върнеш у дома. Иън е тук.

По обяд на следващия ден Ариа седеше на дивана в хола на Мередит, като разсеяно почукваше с пръст върху клатещата се глава на Уилям Шекспир, който Езра й беше подарил. Байрън и Мередит седяха до нея и се бяха втренчили в телевизора на Мередит. По телевизията вървеше пресконференция за убийството на Али. Иън Томас арестуван, пишеше с големи букви на банера в долната част на екрана.

— Изслушването на господин Томас ще се проведе във вторник — каза водещата, изправена пред голямото стълбище на Областния съд в Роузууд. — Никой в този град не е предполагал, че тихо и учтиво момче като Иън Томас може да стои зад това убийство.

Ариа притисна колене към гърдите си. Тази сутрин полицаите бяха отишли в дома на семейство Вандерваал и бяха открили дневника на Али под леглото на Мона. Тя не беше излъгала Спенсър за последната записка в дневника — там наистина пишеше, че Али е дала ултиматум на Иън или да скъса с Мелиса Хейстингс, или тя ще разкаже на всички за тях. По новините показаха как полицаите водят Иън, окован с белезници, към полицейското управление. Когато го помолиха да направи изявление, Иън каза само: