Сара Шепард: Познай кой се върна

— Виж какво, ако става въпрос за твоя приятел, учителя, пуснахме го да си ходи. — Уайлдън седна на пейката до микровълновата фурна и пусна на Ариа една престорено свенлива усмивка. — Не можахме да го задържим. И да знаеш, че не сме раздухвали историята много. Няма да го наказваме, освен ако не искаш да повдигнеш обвинения. Но може би трябва да кажа на родителите ти.

Кръвта се отдръпна от лицето на Ариа. Разбира се, че Уайлдън ще знае за онова, което се беше случило предишната вечер с нея и Езра Фиц, нейната голяма любов и неин учител по английски. Сигурно всички в полицейския участък на Роузууд обсъждаха как двайсет и две годишният учител се гушка с непълнолетна — и че точно гаджето на тази непълнолетна ги е изпяло в полицията. Клюката за тях сигурно се обсъждаше и в „Хутърс“, който се намираше до полицейското управление, на порция пилешки хапки, панирани кашкавалчета и мацки с големи цици.

— Не искам да повдигам обвинения — избъбри Ариа. — И, моля те, не казвай на нашите. — Последното, което й трябваше, бе една голяма, безполезна семейна дискусия.

Ариа се отпусна върху другия си крак.

— Както и да е, не исках да говорим за това. Аз. Мисля, че знам, кой е убил Алисън.

Уайлдън повдигна вежда.

— Слушам те.

Ариа си пое дълбоко дъх.

— Първо, Али се виждаше с Иън Томас.

— Иън Томас — повтори Уайлдън с ококорени очи. — Гаджето на Мелиса Хейстингс?

Ариа кимна с глава.

— Забелязах нещо в клипчето, което се появи в пресата миналата седмица. Ако го изгледаш внимателно, ще видиш как Иън и Али докосват ръце. — Тя прочисти гърлото си. — Спенсър Хейстингс също си падаше по Иън. Али и Спенсър бяха съпернички и онази нощ, когато Али изчезна, двете се скараха жестоко. Спенсър изтича след Али, когато тя излезе от хамбара, и се забави навън поне десет минути.

Уайлдън я гледаше със скептичен поглед.

Ариа си пое дълбоко дъх. А. й бе изпращал най-различни улики за убиеца на Али — че е някой, който е наблизо, някой, който иска нещо, което принадлежи на Али и някой, който познава всеки сантиметър от задния двор на Али. Щом съпостави всички тези улики и щом осъзна, че Иън и Али са заедно, логичният заподозрян беше Спенсър.

— След известно време излязох да ги потърся — каза тя. — Никакви ги нямаше… и аз просто имам ужасното предчувствие, че Спенсър…

Уайлдън се отпусна назад.

— Спенсър и Алисън имаха почти еднакво тегло, нали?

Ариа кимна.

— Така мисля.

— Ти би ли могла да завлечеш някой с твоите мерки до някоя дупка и да го бутнеш вътре?

— Аз… Не знам — заекна Ариа. — Може би? Ако съм страшно ядосана?

Уайлдън поклати глава. Очите на Ариа се напълниха със сълзи. Тя си спомни зловещата тишина през онази нощ. Али се намираше само на неколкостотин метра от тях, а те не чуваха ни звук.

— Освен това Спенсър е трябвало да се успокои достатъчно, за да не изглежда подозрително, когато се върне при вас — додаде Уайлдън. — Трябва да си адски добър актьор, за да постигнеш това — а не момиче в седми клас. Очевидно онзи, който го е извършил, е бил наблизо, но за цялата работа му е било необходимо повече време. — Той повдигна вежди. — С това ли се занимават напоследък роузуудските момичета? Да натопяват старите си дружки за убийство?

Ариа зяпна, изненадана от заядливия тон на Уайлдън.

— Аз просто…

— Спенсър Хейстингс е раздразнително момиче със състезателен дух, но нещо не я виждам като убийца — прекъсна я Уайлдън. След това се усмихна тъжно на Ариа. — Ясно, разбрах. Сигурно ти е много трудно — ти просто искаш да разбереш какво се е случило с приятелката ти. Обаче аз не знаех, че Алисън тайно се е виждала с гаджето на Мелиса Хейстингс. Това вече е интересно.

Уайлдън кимна леко на Ариа, изправи се и тръгна по коридора. Ариа остана при автоматите за храна, забила поглед в покрития със зелен балатум под. Тя се чувстваше прегряла и дезориентирана, сякаш бе прекарала твърде много време в сауна. Може би трябваше да се чувства засрамена, че е обвинила приятелката си. Освен това пропуските в теорията й, посочени от Уайлдън, имаха смисъл. Може би бе проявила глупост, като се довери изцяло на уликите, подхвърлени от А.

Тя усети, че настръхва. Може би А. нарочно й бе изпратил тези улики, само за да я изкара от релси — и да отклони вниманието от истинския убиец. И може би, само може би, истинският убиец беше… А.

Ариа бе потънала в мислите си, когато изведнъж усети нечия ръка върху рамото си. Тя трепна и се обърна с разтуптяно сърце. Зад нея, облечен с дънки, продупчени на левия преден джоб, и раздърпан пуловер с емблемата на колежа „Холис“, стоеше баща й Байрън. Тя се почувства неловко и скръсти ръце на гърдите си. От няколко седмици не беше разговаряла с него.