Сара Шепард: Познай кой се върна

Тя бръкна под леглото си, откри червеното си фенерче и светна в прозореца на Али. Едно просветване, второ, трето. Това бе тайният й код за Али, когато искаше да се измъкнат навън и да поговорят насаме. Стори й се, че вижда русата коса на Али, която седи в леглото си, но тя не просветна в отговор.

След това и четирите положиха глави върху възглавниците си, като си казаха, че не е станало нищо лошо и че просто трябва да поспят. След още двайсет и четири кратки часа щеше да настъпи краят на партито с преспиване в края на седми клас, първата нощ в началото на лятото. Едно лято, което щеше да промени всичко.

И наистина щеше да стане така.

Ариа Монтгомъри се събуди насред едно мощно изхъркване. Беше неделя сутринта и тя се беше свила в едно покрито със синя изкуствена кожа кресло в чакалнята на роузуудската болница „Мемориъл“. Всички останали — родителите на Хана Мерин, полицай Уайлдън, най-добрата приятелка на Хана — Мона Вандерваал и Лукас Бийти, едно момче от нейния клас, което, изглежда, бе дошло току-що — се бяха вторачили в нея.

— Изпуснах ли нещо? — изграчи Ариа. Усещаше главата си така, сякаш бе натъпкана със захарен памук. Когато погледна към стенния часовник над входа на чакалнята, видя, че е едва осем и половина. Беше задрямала само за петнайсет минути.

Лукас седна до нея и взе един брой на списанието „Медицинските прибори и протези днес“. Според надписа на корицата в този брой бяха представени последните модели катетри. На кого му беше хрумнала блестящата идея да сложи списание за медицински прибори и протези в чакалнята!

— Току-що пристигам — каза той. — Разбрах за инцидента от сутрешните новини. Видя ли Хана вече?

Ариа поклати глава.

— Все още не ни пускат вътре.

Двамата млъкнаха. Ариа огледа останалите. Госпожа Мерин носеше намачкан сив кашмирен пуловер и чифт прилепнали изтъркани дънки. Тя бърбореше нещо в „хендс фри“ устройството на малката си моторола, въпреки че сестрите изрично им бяха казали да не използват мобилни телефони в чакалнята. Полицаи Уайлдън беше седнал до нея с разкопчано до средата на гърдите полицейско яке, изпод което се подаваше протрита бяла тениска. Бащата на Хана се беше свлякъл в стола, който се намираше най-близо до двете гигантски врати, водещи към интензивното отделение, левият му крак нервно се плъзгаше напред-назад. Облечена с бледорозов анцуг и чехли, Мона Вандерваал изглеждаше необичайно разрошена, с подпухнало от плач лице. Когато Мона вдигна глава и видя Лукас, тя му хвърли толкова раздразнен поглед, сякаш искаше да каже: Това е само за близките приятели и семейството. Ти какво търсиш тук? Ариа не можеше да обвинява никого за това, че е раздразнителен. Тя бе тук от три часа сутринта, след като линейката дойде на паркинга на основно училище „Роузууд дей“ и откара Хана в болницата. Мона и останалите бяха пристигнали по-късно, когато новината започна да се разпространява. Последните новини от лекарите бяха, че Хана е преместена в интензивното отделение. Но това беше станало преди три часа.

Ариа си припомни ужасните подробности от предишната нощ. Хана й се беше обадила, за да й каже, че знае кой е А., жестокият изпращач на есемеси, който бе тормозил Хана, Ариа, Емили и Спенсър през последния месец. Хана не пожела да даде подробности по телефона и помоли Ариа и Емили да се срещнат с нея на люлките в двора на „Роузууд дей“, някогашното им специално местенце. Ариа и Емили пристигнаха точно навреме, за да видят как един черен ван блъсна Хана и избяга. Ариа бе наблюдавала в пълно вцепенение как парамедиците идват, слагат ограничаваща яка на шията на Хана и внимателно я поставят на носилка, която вкарват в линейката. Когато след това силно се ощипа, тя не усети болка.

Хана беше все още жива… на косъм. Имаше вътрешни наранявания, счупена ръка и натъртвания по цялото тяло. Сблъсъкът бе причинил травма на главата и сега тя беше в кома.

Ариа затвори очи, готова отново да избухне в сълзи. Най-невъобразимото нещо, което се случи след инцидента с Хана, бе съобщението, което получиха Ариа и Емили. Тя знаеше твърде много. Изпращаше го А. Което означавате, че… А. е знаел, че Хана знае. Също както знаеше всичко останало — всичките им тайни, фактът, че точно Али, Ариа, Спенсър, Емили и Хана са ослепили Джена Кавана, а не доведеният й брат Тоби. А сигурно знаеше и кой е убиецът на Али.

Лукас потупа Ариа по ръката.

— Ти си била там, когато колата е ударила Хана, нали? Успя ли да видиш човека, който го направи?