Сара Шепард: Познай кой се върна

— Веднага.

Момичетата се спогледаха. Това беше онзи тон в гласа на госпожа Дилорентис, който показваше, че Али здраво е загазила. Те не го чуваха твърде често.

Майката на Али се обърна към тях.

— Момичета, защо не изчакате на терасата?

— Няма да се бавя много — бързо каза Али, като им се усмихна извинително. — Веднага слизам.

Хана се спря, объркана. Спенсър хвърли един бърз поглед в опит да разбере чия тетрадка държи Али. Госпожа Дилорентис повдигна вежди.

— Хайде, момичета. Слизайте.

Четирите преглътнаха тежко и тръгнаха надолу по стълбите. Щом се озоваха на верандата, те заеха обичайните си места около грамадната маса — Спенсър в единия край, а Ариа, Емили и Хана — отстрани. Али сядаше на другия край, точно до монтираното от баща й басейнче за птици. Известно време четирите момичета наблюдаваха двойка кардинали да си играят в студената чиста вода на басейнчето. Когато една синя сойка се опита да се присъедини към тях, кардиналите се разпискаха и бързо я прогониха. Изглежда, че птиците се деляха на групички, също като момичетата.

— Това горе беше много странно — прошепна Ариа.

— Смяташ ли, че Али е в беда? — попита тихо Хана. — Ами ако й забранят да излиза и не дойде да спи у Спенсър?

— Защо да е в беда? Нищо лошо не е направила — прошепна Емили, която винаги защитаваше Али. — Момичетата й викаха Убиеца, като личния питбул на Али.

— Поне ние не знаем за такова нещо — промърмори Спенсър през зъби.

В този момент госпожа Дилорентис изхвръкна през вратата на верандата и хукна през поляната.

— Гледайте да не объркате размерите! — извика тя на работниците, които се бяха разположили мързеливо върху огромния булдозер в задния двор на имението. Семейство Дилорентис строяха двайсетместен белведер за летни партита и Али беше споменала, че майка й следяла много строго целия процес, въпреки че те все още бяха на етап изкоп. Госпожа Дилорентис се отправи с бърза стъпка към работниците и започна да им се кара. Диамантеният й сватбен пръстен проблясваше на слънцето, докато тя ръкомахаше бурно. Момичетата се спогледаха — изглежда, че конското на Али не беше продължило твърде дълго.

— Момичета?

Али стоеше на края на верандата. Беше сменила блузата с избеляла морскосиня тениска на „Абъркомби“. Изглеждаше доста разстроена.

— Ами… Здравейте.

Спенсър се изправи.

— За какво ти се кара?

Али примигна. Очите й шареха напред-назад.

— Да не би да си се забъркала в нещо без нас? — извика Ариа, опитвайки се да прозвучи така, все едно я дразни. — И защо си се преоблякла? Онази блузка беше толкова сладка.

Али все още изглеждаше объркана… и донякъде разстроена. Емили се надигна от стола.

— Искаш ли да си… ходим? — Гласът й прозвуча неуверено. Останалите погледнаха нервно към Али — това ли искаше тя?

Али завъртя синята мънистена гривна около китката си три пъти. После тръгна по верандата към обичайното си място и седна.

— Разбира се, че не искам да си тръгвате. Мама ми беше ядосана, защото аз… Отново изпрах хокейния екип с нейното бельо. — Тя примирено сви рамене и завъртя очи.

Емили прехапа долната си устна.

— Нима ти се ядосва заради това?

Али вдигна вежди.

— Познаваш мама, Ем. По-стриктна е и от Спенсър — каза тя и се захили.

Спенсър хвърли един убийствен поглед към Али, докато Емили прокара палец по един от жлебовете на тиковата маса.

— Няма за какво да се тревожите, момичета. Нито съм наказана, нито нищо. — Али притисна дланите си една към друга. — Нашата нощна феерия ще продължи по план!

Четирите девойки въздъхнаха с облекчение и особеното, напрегнато чувство започна да се изпарява. Но всяка от тях имаше странното усещане, че Али не им казва всичко — и нямаше да й е за пръв път. В един миг Али може да е най-добрата им приятелка, в следващия се отдалечава от тях, обажда се на тайнствени хора и изпраща тайни есемеси. Не трябваше ли да си споделят всичко? Другите момичета определено бяха споделили доста неща — всяка от тях бе разкрила на Али по една тайна, която никой, абсолютно никой друг не знаеше. И, разбира се, съществуваше голямата обща тайна за Джена Кавана — онази, която се бяха заклели, че ще отнесат в гроба.

— Като говорим за нощната феерия, имам големи новини за вас — каза Спенсър, като ги откъсна от мислите им. — Познайте къде ще я прекараме.

— Къде? — Али се наведе напред, облегната на лакти, като бавно възвръщаше обичайния си вид.

— Хамбара на Мелиса! — извика Спенсър. Мелиса беше по-голямата сестра на Спенсър.