Сара Шепард: Познай кой се върна

Ариа не познаваше Лукас твърде добре. Той бе от типа момчета, които обожаваха училищните мероприятия и клубовете, докато Ариа бе от онзи тип момичета, които гледаха да стоят колкото се може по-далеч от всякакви такива занимания. Тя не знаеше каква е връзката му с Хана, но беше много мило от негова страна да дойде тук.

— Беше твърде тъмно — промърмори тя.

— Имаш ли някаква представа кой би могъл да бъде?

Ариа силно прехапа долната си устна. Уайлдън и две други роузуудски ченгета бяха дошли предишната вечер, след като момичетата получиха съобщенията от А. Когато Уайлдън попита момичетата какво се е случило, всички казаха, че не са видели лицето на шофьора или номера на вана. И няколко пъти се заклеха, че става въпрос за инцидент — че нямат никаква представа кой би направил нещо такова нарочно. Може би не беше редно да крият тази информация от полицията, но всички бяха ужасени от представата за онова, което А. им готвеше в случай, че кажат истината.

А. ги бе предупредил да си мълчат, а и вече бе наказал Ариа и Емили заради това, че бяха пренебрегнали заплахите му. А. бе изпратил на Ила, майката на Ариа, писмо, в което й съобщаваше, че бащата на Ариа има любовна връзка с една от студентките си, и че Ариа знае тайната му. След това А. разкри пред цялото училище, че Емили се среща с Мая, момичето, което се бе нанесло в старата къща на Али. Ариа погледна към Лукас и безмълвно поклати глава.

Вратата на интензивното се отвори и д-р Гайст се втурна в чакалнята. Със своите пронизващи сиви очи, римски нос и рошава бяла коса, той приличаше на германеца Хелмут, собственик на къщата, която Ариа и семейството й бяха взели под наем в Рейкявик, Исландия. Д-р Гайст ги изгледа със същия преценяващ поглед, с който Хелмут бе изгледал Майк, брата на Ариа, когато разбра, че Майк държи Диди, домашната си тарантула, в празната керамична саксия, в която Хелмут отглеждаше лалета.

Родителите на Хана нервно се изправиха и се приближиха към лекаря.

— Дъщеря ви е все още в безсъзнание — каза тихо д-р Гайст. — Почти нищо не се е променило. Наместихме счупената й ръка и в момента проверяваме какви са вътрешните й наранявания.

— Кога ще можем да я видим? — попита госпожа Мерин.

— Скоро — каза д-р Гайст. — Все още се намира в критично състояние.

Той се обърна, за да си тръгне, но госпожа Мерин го улови за ръката.

— Кога ще се събуди?

Д-р Гайст повъртя в ръце бележника си.

— Дъщеря ви има мозъчен оток, затова на този етап е трудно да се предвиди степента на уврежданията. Може да се събуди съвсем наред, но може да има и усложнения.

— Усложнения ли? — Госпожа Мерин пребледня.

— Чувал съм, че хората, изпаднали в кома, имат все по-малък шанс да се възстановят, ако това им състояние продължи дълго — каза нервно господин Мерин. — Вярно ли е това?

Д-р Гайст потри ръце.

— Така е, наистина, но нека не прибързваме с изводите, става ли?

Из чакалнята се разнесе мърморене. Мона отново избухна в сълзи. На Ариа й се прииска да се обади на Емили… но Емили беше на самолета за Де Мойн, Айова, без да й обясни причината за това — каза й само, че А. е направил нещо, за да я изпратят там.

Съществуваше и проблемът със Спенсър. Преди Хана да им се обади, Ариа бе открила нещо ужасяващо за Спенсър… и когато я зърна да се крие между дърветата, треперейки като диво животно точно когато ванът удари Хана, това само потвърди най-лошите й страхове.

Госпожа Мерин вдигна от пода огромната си кожена кафява чанта, като откъсна Ариа от мислите й.

— Отивам да си взема кафе — каза меко майката на Хана на бившия си съпруг. След това целуна полицай Уайлдън по бузата — едва тази вечер Ариа разбра, че между тях има нещо, — и се изгуби по коридора към асансьора.

Полицай Уайлдън отново се свлече в стола си. Една седмица по-рано той бе посетил Ариа, Хана и останалите, беше им задавал въпроси за подробностите около изчезването и смъртта на Али. По средата на разпита А. бе изпратил на всички есемес, в който пишеше, че ако посмеят да кажат нещо за съобщенията, които получават, горчиво ще съжаляват за това. Но само защото Ариа не можеше да каже на Уайлдън за онова, което А. може би бе причинил на Хана, това не означаваше, че не може да сподели с него за ужасното нещо, което бе разбрала за Спенсър.

— Може ли да поговоря с теб? — произнесе само с устни тя. Уайлдън кимна и се изправи. Те излязоха от чакалнята и се спряха в малката ниша с надпис НАПИТКИ И ДЕСЕРТИ. Там бяха наредени шест автомата за напитки и десерти, които предлагаха широк набор от газирана вода до полуготова храна, сандвичи от нещо неопределимо и овчарски пай, който напомняше на Ариа за буламачите, които баща й Байрън готвеше за вечеря, когато майка й Ила трябваше да работи до късно.