Сара Шепард - Мис Порочна

— Ариа и Спенсър казаха ли ти, че са получили нови есемеси?

Стомахът на Емили се сви.

— Да…

— А ти? — попита Уайлдън. — Получавала ли си?

Емили кимна леко.

— Получих два, но откакто Иън изчезна, не съм получавала.

Неопределено изражение премина през лицето на Уайлдън.

— Емили, според мен не е Иън. Момчетата, които пазеха къщата на Иън, я претърсиха изцяло. Нямаше никакви мобилни телефони, а всички компютри и факсове бяха изнесени оттам, преди да го пуснат под гаранция. Така че не виждам начин да ви е изпращал съобщенията. Опитваме се да разберем откъде идват, но още не сме открили нищо.

Стаята се завъртя пред очите й. Съобщенията не са били от Иън? В това нямаше никаква логика. Пък и щом беше успял толкова лесно да се измъкне от къщи и да посети Спенсър, значи може и да е намерил начин да изпраща съобщения от някакъв таен телефон. Може да го е скрил в някое изсъхнало дърво или неизползвана пощенска кутия. А може някой да го е скрил вместо него.

Емили погледна Уайлдън изненадана, че не се е сетил за това. И след това изведнъж се усети — Спенсър не му беше казала за посещението на Иън.

— Всъщност има начин да е бил Иън — започна тя с треперещ глас.

Скритият в сакото на Уайлдън телефон започна да звъни и я прекъсна.

— Почакай. — Той вдигна показалец. — Трябва да се обадя.

Той се извърна настрани, подпрян на масата. Емили раздразнено изръмжа. Тя огледа стаята и забеляза Хана и Ариа да стоят до една огромна абстрактна картина с пресичащи се кръгове. Ариа подмяташе нервно краищата на белия шал, който беше увила около раменете си, а Хана непрекъснато прокарваше пръсти през косата си, сякаш имаше пърхот. Емили се запъти бързо към тях.

— Виждали ли сте Спенсър?

Ариа поклати глава, изглеждаше объркана. Хана изглеждаше също толкова замаяна.

— Не — отвърна тя с монотонен глас.

— Уайлдън не може да я открие — продължи настоятелно Емили. — Претърсил е къщата няколко пъти, но е изчезнала. Освен това разбрах, че не му е казала за Иън.

Хана сбърчи нос и очите й започнаха да се разширяват.

— Много странно.

— Спенсър сигурно е някъде в къщата. Не може просто така да изчезне. — Ариа се изправи на пръсти и се огледа.

Емили се обърна към Уайлдън. Той прекъсна за миг разговора си, за да отпие глътка вода. След това остави чашата на масата и отново вдигна телефона.

— Не — излая енергично той в говорителя.

Емили отново погледна приятелките си и стисна здраво изпотените си длани.

— Момичета… смятате ли, че е възможно този нов А. да е някой друг? А не… Иън? — попита ги тя.

Хана се напрегна.

— Не .

— Трябва да е Иън — рече Ариа. — Напълно естествено е.

Емили се втренчи в неподвижния гръб на Уайлдън.

— Уайлдън току-що ми каза, че са претърсили къщата на Иън и не са намерили нито телефони, нито компютри, нищо. Според него Иън не е човекът, който изпраща есемесите.

— Но кой би могъл да бъде? — извика Ариа. — Кой друг би искал да ни причини това? Кой друг знае къде сме и какво правим?

— Да, А. очевидно живее в Роузууд — настоя Хана.

Емили се размърда, закрачи напред-назад по луксозния вълнен килим.

— Откъде си толкова сигурна?

Хана несъзнателно прокара ръце по голата си ключица, втренчена безизразно в големия панорамен прозорец.

— И аз получих едно-две съобщения. Тогава не знаех дали са истински . В едното от тях се казваше, че А. е израснал в Роузууд, също като нас.

Очите на Емили се разшириха, сърцето й заби лудо.

— В съобщенията ти казваше ли се нещо друго?

Хана се сви така, сякаш Емили беше забила игла в ръката й.

— Само разни глупости за доведената ми сестра. Нищо важно.

Емили започна да си играе със сребърния си медальон с формата на риба, а челото й се покри със ситна пот. Ами ако А. не беше Иън… но не беше и имитатор? Когато Емили разбра, че Мона е била първият А., тя беше абсолютно изненадана. Вярно, че Али и останалите се държаха отвратително с нея, но те се държаха така с много хора. Хора, които Емили дори не си спомняше ! Ами ако някой друг — някой от тях — беше също толкова сърдит, колкото и Мона? Ами ако беше някой от хората в същата тази стая?

Тя бързо огледа всички в голямата стая. От библиотеката излязоха Наоми Циглър и Райли Улфи и впериха погледи в тях. Мелиса Хейстингс избегна погледа й и ъгълчетата на устните й увиснаха надолу. Скот Чин тихомълком насочи фотоапарата си към Емили, Ариа и Хана. А Фай Темпълтън, някогашната най-добра приятелка на Мона, която беше обсебена от йо-йо, се спря насред пътя си към библиотеката, погледна през рамо и хладнокръвно срещна погледа на Емили.