Сара Шепард: Мис Порочна

— Кой го е взел? — попита Мона, попивайки всяка дума.

Хана сви рамене.

— Сигурно някой извратеняк, който е направил олтар на Али в спалнята си. Обзалагам се, че това е причината никой да не донесе парчето, за да бъде заровено заедно с „Капсулата на времето“ — най-вероятно онзи все още заспива с него в ръце. Или всеки ден го пъха в бельото си.

— Пфу! — Мона се сгърчи от отвращение.

Разговорът с Мона се проведе в началото на осми клас, точно след началото на поредната игра „Капсула на времето“. Три дни по-късно Хана и Мона заедно намериха парче от знамето, скрито в един от томовете на енциклопедията в роузуудската библиотека. Все едно бяха намерили златен билет в „Чарли и шоколадовата фабрика“ — сигурен знак, че животът им щеше да се промени. Те го декорираха заедно, надписаха го с големи печатни букви „ХАНА И МОНА ЗАВИНАГИ“. Сега имената им бяха заровени в земята, чудесна метафора за това в какъв фарс се превърна приятелството им.

Хана се отпусна върху дивана и от очите й бликнаха сълзи. Само да можеше да изтича до игрището зад „Роузууд дей“, да изрови капсулата от онази година и да изгори тяхното парче от знамето. Само ако можеше да изгори всеки един спомен от времето им заедно.

Приглушената светлина, която струеше от лампите над главата й, се отразяваше в снимката. Когато отново я погледна, Хана се намръщи. Очите на Али имаха форма на бадем, а лицето й беше ужасно подпухнало. Внезапно момичето от снимката заприлича на имитация на Али, извърната няколко градуса наляво. Но когато Хана примигна, от снимката отново я гледаше познатата Али. Хана притисна длани към лицето си с чувството, че по кожата й пъплят червеи.

— Ето къде си била.

Тя извика и се обърна. В стаята влезе баща й. Той не беше облечен с костюм, както повечето мъже тук, а с кафяви панталони и син пуловер.

— Татко! — ахна тя. — Не знаех, че ще идваш тази вечер.

— Нямах намерение — каза той. — Отбих се само за малко.

Зад него се виждаше някаква сенчеста фигура. Тя беше облечена в бяла рокля без презрамки, носеше чисто нова гривна с кристали „Сваровски“ и сатенени обувчици „Прада“. Когато пристъпи към светлината, сърцето на Хана спря. Кейт .

Хана се ухапа от вътрешната страна на бузата. Но разбира се — Кейт беше изтичала при доведения си татко и му беше разказала всичко. Трябваше да го предвиди.

Очите на господин Мерин блестяха.

— Казала ли си наистина на приятелите си, че Кейт има… херпес ? — Той предъвка последната дума.

Хана се сви на дивана.

— Да, но…

— Какво ти става, за Бога? — попита рязко господин Мерин.

— Тя щеше да ми причини същото! — извика Хана.

— Не, нямаше! — възрази страстно Кейт. Френският й кок се беше развалил и няколко кичура падаха върху раменете й.

Хана зяпна от изненада.

— Чух те в петък като говореше по телефона: „Моментът почти настъпи! Ще се получи! Чакам го с нетърпение!“. И след това… се изхили гадно! Знам какво си намислила, затова не се преструвай на идеална и невинна!

Кейт изписка безпомощно.

— Не знам за какво говори тя, Том.

Хана се изправи и се обърна към баща си.

— Тя иска да ме унищожи. Също като Мона. Двете работят заедно.

— Да не си се побъркала? За какво говориш ? — Кейт разпери отчаяно ръце.

Господин Мерин повдигна рошавите си вежди. Хана скръсти ръце на гърдите си и отново погледна към снимката на Али. Тя като че ли беше вперила поглед в нея, подсмихваше се и въртеше очи. Хана искаше да я обърне на другата страна — или дори още по-добре, да я накъса на парчета.

Кейт ахна силно.

— Чакай малко, Хана. Когато си ме чула вчера, аз в спалнята си ли бях? Имаше ли дълги паузи между думите, които изричах?

Хана застина.

— Ами, да . Така се случва, когато говориш по телефона.

— Не говорех по телефона — спокойно отвърна Кейт. — Репетирах репликите си от училищната пиеса. Получих роля — ако беше поговорила с мен, щях да ти кажа! — Тя поклати изненадано глава. — Чаках те да се прибереш у дома, за да се позабавляваме. Защо ми е да заговорнича срещу теб? Мислех, че сме приятелки!

Джаз групата на долния етаж спря да свири и всички започнаха да ръкопляскат. От кухнята се носеше силна миризма на синьо сирене, която разбуни стомаха на Хана. Кейт беше упражнявала репликите си?

Очите на господин Мерин потъмняха — Хана не го беше виждала такъв.

— Нека изясним нещата, Хана. Съсипала си репутацията на Кейт заради нещо, което си чула през вратата ? Дори не си си направила труда да поговориш с нея за това какво е имала предвид или какво е правила, просто си решила да действаш и си разказала безсрамната лъжа на всички.