Сара Шепард - Мис Порочна

Тъкмо се накани да потърси в списъка с контакти, когато осъзна, че няма на кого да го изпрати. Мона бе единственият човек, с когото си беше уреждала срещи.

— Хана?

Тя се обърна. Баща й беше отворил съвсем лекичко вратата. Веждите му се бяха сбърчили загрижено.

— Добре ли си? — попита той с онази нежна нотка в гласа, която Хана не беше чувала от години.

Господин Мерин влезе вътре и сложи ръка на рамото й. Хана тежко преглътна и наведе глава. Когато беше в седми клас, още преди да се разведат родителите й, тя и баща й бяха много близки. Сърцето й беше разбито, когато след развода той напусна Роузууд, а когато отиде да живее с Изабел и Кейт, Хана се уплаши, че е заменил грозната си и тромава дъщеря с красивата, слаба, идеална Кейт. Няколко месеца по-рано, когато Хана лежеше в болницата, след като Мона я блъсна с джипа си, баща й беше обещал да се завърне в живота й. Но през седмицата, която прекара там, той беше твърде зает да пренарежда къщата по вкуса на Изабел — с много кадифе и пискюли — и не отделяше кой знае колко много време на Хана.

Може би сега щеше да се извини за всичко? За случилото се през есента, когато не я подкрепи, а взе страната на Кейт… за това, че цели три години беше зарязал Хана заради Изабел и Кейт.

Господин Мерин я потупа неловко по ръката.

— Виж какво. Знам, че тази есен се случиха ужасни неща. Знам, че даването на показания в петък, на процеса на Иън, е било стресиращо за теб. И осъзнавам, че преместването на Кейт и Изабел тук беше малко… внезапно. Но, Хана, това е голяма промяна за Кейт. Тя изостави приятелите си в Анаполис, за да се пренесе тук, а ти почти не й говориш. Трябва да започнеш да се отнасяш с нея като с член на семейството.

Усмивката на Хана увехна. Почувства се така, сякаш баща й я е ударил по главата със зелената сапунерка от умивалника. Кейт със сигурност нямаше нужда от помощта на Хана, никак даже. Кейт беше като Али: грациозна, красива, обект на всеобщо внимание… и тотална манипулаторка.

Но баща й наведе глава, очаквайки от нея да се съгласи, и Хана осъзна, че в тирадата му липсваше една кратка дума. Една думичка, която ясно показваше как ще се развиват нещата у дома отсега нататък.

Хана трябваше да се отнася с Кейт като с член от семейството, или …

— Ох, пфу! — Ариа Монтгомъри сбърчи нос при вида на брат си Майк, който топна късче хляб в керамичното гювече, пълно с разтопено швейцарско сирене. Той направи няколко кръгови движения, извади залъчето и облиза дългата, лепкава питка сирене, която се беше проточила от вилицата. — Трябва ли да влагаш във всичко сексуален подтекст?

Майк се ухили и продължи да си играе с хляба. Ариа потръпна.

Не можеше да повярва, че това е последният ден от изключително странната зимна ваканция. Майка им, Ила, беше решила да ги поглези с домашно приготвен сос от разтопено сирене с бяло вино, след като беше открила сервиза за поднасянето му в мазето, под кашоните с коледна украса и играчките на Майк. Ариа беше почти сигурна, че сервизът е бил сватбен подарък за Ила и баща им, Байрън, но не посмя да попита. По всякакъв начин се опитваше да избягва споменаването на името му — както и за странните няколко часа, които двамата с Майк прекараха с него и приятелката му Мередит в ски курорта „Клоу ски“ в навечерието на Нова година. Мередит седя през цялото време във фоайето, като се занимаваше с йога, галейки малкия си, но забележимо закръглен от бременността корем, и умолявайки Ариа да я научи как да изплете чифт бебешки терлички. Родителите на Ариа се бяха разделили официално само два месеца по-рано, отчасти заради това, че Мона-или-А. беше изпратила на Ила писмо, в което й съобщаваше, че Байрън й изневерява с Мередит, и Ариа беше повече от сигурна, че Ила все още не е прежалила Байрън.

Майк погледна бутилката „Хайнекен“ пред Ила.

— Сигурна ли си, че не мога да си пийна една глътка?

— Да — отвърна майка им. — За трети път.

Майк се намръщи.

— И друг път съм пил, да знаеш.

— Не и в тази къща — стрелна го с поглед Ила.

— Откъде тая невероятна жажда за бира? — попита сериозно Ариа. — Да не би Майки да се притеснява от първата си среща?

— Не е среща. — Майк нахлупи сноубордистката си шапка ниско над очите. — Тя ми е просто приятелка.

Ариа се усмихна с разбиране. Колкото и невероятно да беше, едно момиче си беше паднало по Майк. Казваше се Савана и беше второкурсничка в държавната гимназия. Бяха се запознали в една група във Фейсбук по — изненадка! — лакрос. Изглежда Савана беше също толкова вманиачена по играта, колкото и Майк.