Сара Шепард: Мис Порочна

Вдясно се виждаше старата къща на семейство Дилорентис. Дърветата и храсталаците, които разделяха дворовете, стърчаха голи, а задната врата на Алиния двор блестеше покрита с тънък скреж. Олтарът на Али, който представляваше свещи, плюшени играчки, цветя и нагърчени снимки, все още се намираше на предната алея, но новинарските микробуси и телевизионните екипи, които в продължение на месец бяха лагерували пред къщата, след като тялото на Али беше открито, най-после бяха изчезнали. Напоследък представителите на медиите прекарваха времето си в съдебната палата на Роузууд и в областния затвор, с надеждата да научат нещо повече за предстоящия процес на Иън Томас.

В къщата сега живееше Мая Сен Жермен, бившата на Емили. Автомобилът на семейство Сен Жермен беше паркиран в алеята, което означаваше, че те се бяха върнали — по време на целия този медиен цирк бяха предпочели да отседнат в хотел. Когато видя развеселяващия венец на предната врата и струпаните опаковки от коледни подаръци в алеята, Емили усети пристъп на завист. Когато бяха заедно, двете с Мая бяха обсъждали какво да си подарят за Коледа — Мая искаше слушалки в диджейски стил, а Емили искаше айпод. Скъсването с Мая беше правилно решение, но все още се чувстваше странно при мисълта, че вече не е част от нейния живот.

Другите се бяха откъснали далеч пред нея и вече приближаваха задната част на двора. Емили се затича след тях, стъпвайки случайно в една кална локва. От лявата им страна се намираше хамбарът на Спенсър, мястото на последното им гостуване е преспиване. Зад него започваше гъста гора, която продължаваше повече от миля. От дясно на хамбара зееше разкопаната дупка в стария двор на семейство Дилорентис, където беше намерено тялото на Али. Част от жълтата полицейска лента беше паднала на земята и вече бе полузасипана от снега, но се забелязваха много скорошни отпечатъци от стъпки, които най-вероятно принадлежаха на любопитни зяпачи.

Емили се осмели да надникне в дупката и сърцето й прескочи. Беше толкова тъмно. Очите й се напълниха със сълзи, докато си представяше как Иън свирепо хвърля Али вътре и я оставя да умре.

— Луда работа, нали? — отбеляза Ариа тихо, след като също погледна в дупката. — Али през цялото време е била там.

— Добре, че си спомни, Спенс — каза Хана и потрепери от мразовития следобеден въздух. — Иначе Иън все още щеше да е на свобода.

Ариа пребледня, лицето й придоби разтревожено изражение. Емили загриза нокътя си. В нощта, когато Иън беше арестуван, те бяха разказали на полицаите че всичко, което трябва да знаят за онази нощ, е записано в дневника на Али — последната й записка беше за това, че възнамерява да се срещне с Иън, тайното й гадже, в нощта, когато ще гостуват у Спенсър. Тя му беше поставила ултиматум — или ще скъса със сестрата на Спенсър, Мелиса, или Али ще разкаже на всички, че са влюбени.

Но онова, което всъщност убеди полицаите, бяха потиснатите спомени на Спенсър от онази нощ. След като двете с Али се бяха скарали пред хамбара, Али беше хукнала към някого — Иън! Това беше последният път, когато някой бе виждал Али и всички предполагаха какво се е случило след това. Емили никога нямаше да забрави как в деня на задържането му Иън се осмели да пледира невинност в съдебната зала. След като съдията нареди да остане в затвора без право на гаранция и охраната го поведе към изхода на залата, тя видя как Иън ги стрелна с изпепеляващ поглед. Захванали сте се с погрешния човек, момичета , казваха очите му силно и ясно. Очевидно обвиняваше тях за ареста си.

Емили тихичко изписка и Спенсър я погледна сурово.

— Престани . От нас не се очаква да мислим за Иън… и изобщо — за случилото се. — Тя се спря в дъното на двора и нахлупи бялата шапка ниско над очите си. — Това място подходящо ли е?

Емили духна върху пръстите си, докато другите мълчаливо кимнаха. Спенсър започна да разкопава полузамръзналата пръст с лопатата, която беше грабнала от гаража. След като дупката стана достатъчно дълбока, Спенсър хвърли вътре торбата. Тя тежко тупна на дъното. Всички започнаха да изритват пръстта, смесена със сняг, отгоре й.

— А сега? — Спенсър се облегна на лопатата. — Трябва ли да кажем нещо?

Те се спогледаха.

— Сбогом, Али — произнесе Емили най-накрая, очите й се напълниха със сълзи за милионен път този месец.

Ариа я погледна и се усмихна.

— Сбогом, Али — повтори като ехо тя и се обърна към Хана. Хана сви рамене и каза след малко: