Сара Шепард: Мис Порочна

Същата мисъл се завъртя и в главата на Емили. „Ами ако успея да го открадна от Али?“ — помисли си тя и потрепери от залялото я необяснимо усещане. Какво би казала на Али, ако успее да я измами?

„Дали няма да успея да го открадна от Али?“ — Хана захапа и без това изгризания си нокът. Само че… тя никога не беше крала през живота си. Ако го направи, дали Али ще приеме Хана в своето обкръжение?

„Би било страхотно, ако успея да го открадна от Али!“ — помисли си и Ариа, без ръката й да спира да шари по скицника. Представяте ли си типичната роузуудчанка — детронирана… от някой като Ариа? Горката Али ще трябва да търси друго парче от знамето, като всъщност прочете уликите и поне веднъж използва мозъка си.

— Това не ме притеснява — наруши Али мълчанието. — Никой няма да посмее да краде от мен. Щом се сдобия с парчето, то ще си остане в мен завинаги. — Тя намигна подканящо на Иън, врътна полата си и добави: — Единственият начин някой да се сдобие с него е като ме убие.

Иън се наведе напред.

— Е, щом е необходимо…

Един мускул под окото на Али трепна, кожата й побледня.

Усмивката на Наоми Циглър увехна. Лицето на Иън беше сковано в ледена гримаса, но само след миг тя се разчупи от неустоимата му усмивка тип „шегувам се“.

Някой се изкашля, привличайки погледите на Иън и Али. Братът на Али, Джейсън, слезе по стълбите и се отправи директно към Иън. Устните му бяха стиснати, а раменете прегърбени, като че го беше чул.

— Какво каза току-що? — Джейсън спря само на няколко фута от Иън. Лекият вятър отметна няколко златисти кичура от челото му.

Иън се залюля напред-назад е черните си кецове.

— Нищо. Просто се майтапехме.

Очите на Джейсън потъмняха.

— Сигурен ли си?

— Джейсън! — изсъска Али с възмущение. Тя пристъпи напред и застана между двамата. — Какво ти става?

Джейсън я погледна, сведе поглед към обявата в ръката й, след което отново погледна Иън. Останалите се спогледаха объркано, без да са сигурни дали двамата се преструваха, или това беше нещо по-сериозно. Иън и Джейсън бяха на една възраст, и двамата играеха футбол. Може би причината беше вчерашният мач срещу училище „Причард“, когато Иън беше попречил на Джейсън да вкара гол.

След като Иън не отвърна нищо, Джейсън го потупа с ръка по бузата.

— Хубаво. Щом казваш. — Той се завъртя на пети, приближи се до черния седан от края на шейсетте, който беше спрял в автобусната алея, и се плъзна на пасажерското място. — Тръгвай — каза той на шофьора, затръшвайки вратата. Двигателят на колата се съживи, изкашля облак от смрадливи газове и пое по алеята. Иън сви рамене и бавно се отдалечи с победоносна усмивка.

Али прокара ръце през косата си. За части от секундата лицето й придоби отнесено изражение, сякаш нещо се беше изплъзнало от контрола й. Но то бързо отмина.

— Гореща вана у дома? — изчурулика тя на бандата си и хвана Наоми под ръка. Приятелките й я последваха към горичката зад училището, откъдето минаваше прекият път към къщата й. От жълтата й ученическа чанта стърчеше познатото парче хартия. „Утре започва Капсулата на времето — пишеше там. — Пригответе се!“

Пригответе се, наистина.

Няколко кратки седмици по-късно, след като повечето парчета от знамето бяха намерени и заровени, членовете на вътрешния кръг на Али вече бяха други. Изведнъж редовните й спътнички бяха отхвърлени и други заеха местата им. Али си беше намерила четири нови НДП (най-добри приятелки) — Спенсър, Хана, Емили и Ариа.

Никоя от новите приятелки на Али не я попита защо беше избрала точно тях от всички шестокласнички — те не искаха да развалят работата. От време на време се сещаха за времето преди Али — колко нещастни бяха те, колко изгубени се бяха чувствали, колко бяха сигурни, че никога няма да бъдат „някой“ в „Роузууд дей“. Сещаха се за определени моменти, като онзи ден, когато бяха обявили началото на „Капсулата на времето“. Веднъж или два пъти си спомниха онова, което Иън беше казал на Али и колко нетипично обезпокоена изглеждаше тя. Все пак много малко неща можеха да я извадят от релси.

В повечето случаи те просто махваха с ръка и отпъждаха подобни мисли — по-забавно беше да се мисли за бъдещето, отколкото да си спомнят миналото. Сега те бяха момичетата на „Роузууд дей“ и това вървеше в комплект с множество вълнуващи отговорности. Очакваха ги прекрасни времена.

Но може би не трябваше да забравят толкова бързо онзи ден. И може би Джейсън трябваше да се погрижи малко по-сериозно за безопасността на Али. Защото все пак всички знаем какво се случи. Само след някаква си една година и половина Иън изпълни обещанието си.