Сара Шепард: Мис Порочна

— Сбогом, Али.

Когато Ариа я хвана за ръката, Емили се почувства… по-добре. Възелът в стомаха й се отпусна и тя въздъхна с облекчение. Изведнъж усети прекрасен аромат, като от свежи цветя. Усети, че Али — сладката, чудесна Али от спомените й — е тук и им казва, че всичко ще бъде наред.

Тя вдигна поглед към останалите. Всички се усмихваха отнесено, сякаш също бяха усетили нещо. Може би Мериън беше права. Може би в този ритуал имаше нещо. Настъпи времето да оставят всичко зад гърба си — убиецът на Али беше заловен и целият кошмар с А. остана в миналото. Можеха спокойно да гледат напред към щастливото бъдеще.

Слънцето залязваше бързо между дърветата, оцветявайки небето и преспите в млечно лилаво. Бризът въртеше бавно крилата на мелницата в двора на семейство Хейстингс, а група катерици се сбори близо до едно голямо борово дърво. Ако някоя от катериците се изкатери по дървото, значи нещата са се успокоили завинаги , помисли си Емили, уповавайки се отново на суеверната игра, която играеше от години. И в този миг една от катериците се изкатери по дървото, чак до върха.

Половин час по-късно Хана Мерин се втурна през входната врата на къщата си, гушна кученцето си Дот и хвърли украсената си със змийска кожа чанта върху дивана в хола.

— Съжалявам, че се забавих — извика тя.

Кухнята миришеше на доматен сок и чеснови хлебчета, а бащата на Хана, неговата годеница Изабел и дъщеря й Кейт вече се бяха настанили на масата. В средата й имаше огромна купа със спагети и салата, а пред празния стол на Хана я очакваха празна чиния във формата на раковина, салфетка и бутилка минерална вода „Перие“. След пристигането й на Коледа — всъщност секунди след като майката на Хана се беше качила на самолета за Сингапур, където започваше нова работа — Изабел беше решила, че всяка неделя ще обядват заедно във всекидневната, за да бъде всичко по-специално и „по семейному“.

Хана се тръшна на стола си, опитвайки се да не обръща внимание на погледите на останалите. Баща й се усмихна обнадеждаващо, а Изабел изглеждаше така, сякаш или се опитва да потисне газовете си, или е разочарована, че Хана е закъсняла за „часа на семейството“. Кейт, от друга страна, само поклати глава съжалително. И Хана просто знаеше кой от тях ще заговори пръв.

Кейт приглади дразнещо правата си кестенява коса и сините й очи се изцъклиха.

— Ходи ли при психоложката?

Зън, зън, зън !

— Аха. — Хана отпи голяма глътка от перието.

— Как мина? — попита Кейт, имитирайки маниера на Опра. — Помага ли ти?

Хана изсумтя високомерно. В интерес на истината тя смяташе, че срещите с Мериън са пълна глупост. Може би някогашните й най-добри приятелки щяха да продължат да живеят живота си след Али и А., но Хана трябваше да преглътне смъртта не на една, а на две най-добри приятелки. Почти всичко в ежедневието й напомняше за Мона: когато изведе Дот навън да потича по замръзналия заден двор, облечен в плетеното кучешко палтенце „Бърбъри“, което Мона му беше подарила за рождения ден предишната година; когато отвори гардероба си и видя сребристата пола „Джил Стюърт“, която беше взела на заем от Мона и така и не беше върнала; когато се изправи през огледалото, за да изрецитира глупавото стихче на Мериън и видя обиците с висулки, които двете с Мона бяха откраднали от „Банана рипъблик“ миналата пролет. Но видя и нещо друго: избледняващия Z-образен белег на брадичката, останал от момента, когато Мона се опита да я блъсне с колата си, след като Хана осъзна, че Мона е А.

Въобще не й беше приятно, че бъдещата й доведена сестра знаеше с подробности всичко, което й се беше случило тази есен — особено това, че най-добрата й приятелка се беше опитала да я убие. Но пък всъщност всички в Роузууд го знаеха; местните медии рядко говореха за нещо друго напоследък. А най-странното беше, че цялата страна беше обзета от А-мания. Деца от всички краища се обаждаха, че са получили есемеси от някой с инициал А., които накрая се оказваше, че идват от отхвърлени бивши гаджета или завистливи съученици. Хана също бе получила няколко фалшиви съобщения от А., но те определено бяха спам — Знам всичките ти мръсни тайни! А искаш ли да купиш три рингтона за един долар? Каква тъпотия.

Кейт не сваляше поглед от Хана, може би очакваше от нея да се разприказва. Хана бързо грабна едно чесново хлебче и отхапа гигантска хапка, за да не може да отговори. Откакто Кейт и Изабел се бяха нанесли в къщата, Хана прекарваше времето си или затворена в своята стая, или в мола „Кинг Джеймс“, или криейки се в дома на приятеля й Лукас. Въпреки че преди смъртта на Мона нещата между тях не вървяха много добре, Лукас й беше оказал невероятна подкрепа след това. Сега двамата бяха неразделни.