Сара Шепард - Мис Порочна

— Майки отива на среща в мола — пропя Ариа. — Значи пак ще похапваш, а? Къде ще я заведеш на обяд? В пилешкия ресторант на господин Уонг?

— Млъквай — сопна й се Майк. — Отиваме да похапнем тортичка в „Рив Гош“. И, за Бога, това не е среща. Та тя учи в държавната гимназия! — Той произнесе „държавната гимназия“ така, както други биха произнесли „отходна дупка“. — Ходя на срещи само с богати мацки.

Ариа присви очи.

— Отвратителен си.

— Мери си приказките, почитателко на Шекспир — подсмихна се Майк.

Ариа пребледня. Шекспир беше прякорът, който Майк беше лепнал на Езра Фиц, бившето почти-гадже на Ариа и бивш неин преподавател по английска литература. Медиите тактично бяха запазили всичките им тайни, но Ариа подозираше, че Майк е научил за Езра от Ноъл Кан, негов съотборник по лакрос и най-големият клюкар в „Роузууд дей“. Тя беше накарала брат си да се закълне, че няма да го споменава пред Ила, но той не можеше да се сдържи да не й го подмята непрекъснато.

Ила си отряза филийка хляб.

— Може би и аз ще изляза на среща скоро — внезапно изтърси тя.

Ариа остави вилицата си на масата. Сигурно нямаше да е толкова изненадана, ако Ила й беше казала, че се връща в Рейкявик, Исландия, където семейството им беше прекарало последните три години.

— Какво? Кога?

Ила се заигра с тюркоазната си огърлица.

— Във вторник.

— С кого?

Ила наведе глава, разкривайки посивелите корени на косата си.

— С един човек, с когото се запознах в Match.com 1 1 Популярен сайт за запознанства — Б.пр. . Изглежда ми приятен… но кой знае. Всъщност не знам много за него. Разговаряме предимно за музика. И двамата харесваме „Ролинг Стоунс“.

Ариа сви рамене. Когато ставаше въпрос за рока от седемдесетте, тя си падаше повече по „Велвет Ъндърграунд“ — Мик Джагър беше по-кльощав и от нея, а Кийт Ричардс беше, честно казано, ужасяващ.

— А с какво се занимава?

Ила се усмихна смутено.

— Всъщност нямам представа. Знам само, че се казва Волфганг.

— Волфганг? — Ариа едва не изплю залъчето хляб. — Като Волфганг Амадеус Моцарт?

Лицето на Ила ставаше все по-червено.

— Може би няма да отида.

— Не, не, върви! — извика Ариа. — Според мен е страхотно! — Тя наистина се радваше за Ила. Защо пък само баща й да се забавлява?

— Аз пък мисля, че е гадно — изпиука Майк. — На хората над четирийсет трябва да им се забрани да ходят на срещи.

Ариа не му обърна никакво внимание.

— Какво смяташ да облечеш?

Ила сведе поглед към любимата си туника в патладжанов цвят. Тя имаше цветна бродерия около врата, която напомняше на бъркани яйца.

— Че какво й има?

Ариа се ококори и поклати отрицателно глава.

— Взех си я миналата година от онова страхотно рибарско селце в Дания — възмути се Ила. — Ти беше с мен! Онази беззъба старица ми я продаде.

— Трябва да ти намерим нещо друго — настоя Ариа. — И да си боядисаш косата. А аз ще те гримирам. — Тя присви очи, представяйки си тоалетното шкафче на майка си. Обикновено то беше претрупано с водни бои, тубички с терпентин и полузавършени проекти за бижута. — Ти имаш ли въобще гримове?

Ила отпи голяма глътка от бирата.

— Не смяташ ли, че би трябвало да ме хареса заради самата мен, без всичкото това… разкрасяване?

— Пак ще си ти. Само че по-хубава — окуражи я Ариа.

Майк въртеше очи от едната към другата и изведнъж лицето му се проясни.

— Знаете ли според мен какво прави жените по-хубави? Имплантите!

Ила събра чиниите и ги отнесе в умивалника.

— Добре — каза тя на Ариа. — Ще ти позволя да ме гримираш за моята среща. Но сега трябва да откарам Майк на неговата.

— Това не е среща ! — изскимтя Майк, изхвърча от кухнята и хукна нагоре по стълбите.

Ариа и Ила се разкикотиха. Щом той изчезна, двете се спогледаха срамежливо и между тях премина нещо топло и неизказано. Последните няколко месеца не бяха от най-лесните. Освен всичко останало, Мона-или-А. беше казала на Ила, че Ариа е пазила тайната на баща си цели три години и известно време майка й дори не желаеше да я вижда в къщата си. Най-накрая й прости и Ариа даваше всичко от себе си, за да нормализира отношенията им. Все още не беше успяла съвсем. Имаше толкова много неща, които не смееше да спомене; почти не прекарваха време насаме; и Ила нито веднъж не сподели нещо с Ариа, както беше правила винаги. Но с всеки изминал ден нещата все повече се оправяха.

Ила повдигна вежди и бръкна в джоба на туниката си.

— Сетих се нещо. — Тя измъкна една правоъгълна карта с три пресичащи се сини линии от едната страна. — Тази вечер трябваше да отида на откриването на една изложба, но няма да имам време. Искаш ли да отидеш вместо мен?