Сара Шепард: Мис Безсърдечна

— Най-после настъпи краят на сагата с убийството на Алисън Дилорентис — обяви репортерката с гробовен глас. — На базата на неоспорими доказателства беше арестуван един мъж.

На екрана се появи размазана черно-бяла фотография на рус мъж. Той се мотаеше на паркинга на един супермаркет и пиеше бира в кутийка. Името му беше Били Форд. Както предположи Емили, той се оказа от групата работници, които бяха изкопали ямата за белведера в задния двор на семейство Дилорентис четири години по-рано. Сега следователите смятаха, че е отишъл да я шпионира.

Спенсър затвори очи, изпълнена с вина. Слава Богу, че работниците ги няма , беше казала Али онази нощ, когато минаха покрай полуизкопаната яма. Не спират да ми подвикват . Тогава Спенсър беше решила, че Али се хвали: Ха-ха, дори по-големите мъже смятат, че съм готина . А междувременно…

— По-рано тази вечер беше открит още един труп — продължи репортерката. — Полицията се сдоби с информация, че двете убийства може да са свързани. Разследването им ги отведе при господин Форд и те откриха снимки на госпожица Дилорентис в лаптопа, който държи в пикапа си. В компютъра бяха намерени снимки и на четирите момичета, известни като Малките сладки лъжкини — Спенсър Хейстингс, Ариа Монтгомъри, Хана Мерин и Емили Фийлдс.

Спенсър захапа юмрука си.

— В пикапа беше открита и кореспонденция под формата на есемеси, емемеси и негови лични съобщения в интернет месинджъра под псевдоним УЮКЗащитникRoxx — продължи репортерката.

Спенсър притисна чело в хладното стъкло, наблюдавайки прелитащите покрай колата дървета. УЮКЗащитникRoxx беше псевдонимът на Иън.

В съзнанието й изникна замъглена картина от нощта, когато Али беше убита. След като двете се бяха скарали пред хамбара, Али бе изтичала в гъсталака. После се разнесе кискане, звуци от пукане на съчки, след което Спенсър видя две фигури — Али… и някой друг.

Видях две руси глави в гората, й беше казал Иън, когато се опитваше да я убеди в невинността си на задната веранда на къщата й. Спенсър се вгледа в снимката на екрана на телефона й. Били имаше руса коса. Той беше новият А., който им изпрати есемесите, в които обвиняваше Джейсън, Уайлдън и дори майката на Спенсър. Но откъде беше научил всичко това за тях? Кой беше той? Защо въобще се интересуваше от това?

Екранът на телефона й примигна. Ново съобщение. Спенсър натисна бутона за четене. Есемесът беше от Андрю.

Разбрах за затвора… и че сте били освободени. Добре ли си? Вкъщи ли си вече? Разбра ли какво се е случило на твоята улица?

Спенсър се облегна назад; покрай прозореца профучаваха уличните лампи. Какво имаше предвид, като споменаваше нейната улица ?

Телефонът й примигна за нов есемес. Този път от Ариа.

Какво става? Улицата ти е блокирана. Навсякъде има полицейски коли.

В главата й се зароди ужасяваща мисъл. По радиото бяха казали, че има ново убийство.

Полицейската кола зави в тяхната улица. Пътят беше блокиран от поне десетина превозни средства, мигаха бурканите на полицейски автомобили. Съседите им бяха излезли на двора, лицата им бяха пребледнели. Навсякъде се виждаха полицаи, повечето бяха струпани пред къщата й. Мелиса .

— О, Господи! — проплака Спенсър. Тя отвори вратата и изскочи от колата.

— Хей! — извика шофьорът й. — Не ти е позволено да излизаш, докато не стигнем пред вас!

Но Спенсър не го слушаше. Тя хукна към мигащите светлини, всички мускули я боляха. Пред нея изникна къщата им. Спенсър мина през портата и побягна по дългата автомобилна алея. Всички звуци изведнъж се изгубиха. Сенките се сливаха пред очите й. В гърлото й се надигна жлъчка. Тогава тя видя една фигура пред входната врата. Заслони с ръка очите си, примижавайки от ярката светлина на входната лампа. Коленете й омекнаха. Тя проплака от облекчение и се отпусна на тревата.

Мелиса се спусна към нея и я прегърна.

— О, Спенс! Толкова е ужасно!

Спенсър потрепери. Сирените продължаваха да вият. Две съседски кучета им пригласяха, дезориентирани и уплашени.

— Какъв кошмар — хълцаше Мелиса, притиснала лице в рамото на Спенсър. — Горкото момиче.

Спенсър се отдръпна. Въздухът беше студен и резлив. Миризмата от пожара беше все още остра и задушлива.

— Кое момиче?

Мелиса зяпна изненадано и тя я сграбчи за ръката.

— О, Спенс. Не си ли чула още?

След това махна с ръка към пътеката. Полицаите не се тълпяха пред тяхната къща, а пред дома на семейство Кавана, който се намираше от другата страна на улицата. Целият им двор беше обграден с жълта полицейска лента. Госпожа Кавана стоеше пред къщата и ридаеше. До нея клечеше една немска овчарка със синьо елече и душеше земята. На завоя пред къщата вече беше издигнато малко олтарче, покрито със снимки, свещи и цветя. Когато Спенсър забеляза името, написано със зелен тебешир на земята, залитна назад.