Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Мелиса поклати глава, озадачена.

— Какво?

— Вие двамата стояхте до вратата и ти не спираше да повтаряш: „Трябва да намерим мама. Трябва да намерим мама“.

Мелиса зяпна безпомощно Спенсър. След това разшири очи, спомняйки си онази нощ.

— Да не би да имаш предвид онази нощ, когато исках татко да ме закара до летището, за да си хвана самолета за Прага? — попита тя със слаб глас. — Знаех си, че ще имам махмурлук, а се оказа, че татко също е пил. Трябваше да помисля, преди да се нахвърля върху онова вино. — Тя примигна смутено.

От един миниван слезе семейство с малко момиченце. Двамата съпрузи се държаха за ръце и се усмихваха един на друг. Момичето се загледа в Спенсър с любопитство и засмука палеца си, преди да тръгне след родителите си към ресторанта.

— Но… — Спенсър усети как й се завива свят. Миризмата на зехтин от ресторанта внезапно придоби дъх на разложение. Тя погледна към покрусеното лице на сестра си. — Значи не сте се карали с татко за това, че мама е научила за аферата му? Не си изтичала обратно при Иън, за да му кажеш: „Баща ми има връзка с госпожа Дилорентис и мисля, че мама ще направи нещо ужасно!“?

— Иън ли? — прекъсна я Мелиса и повдигна изненадано вежди. — Никога не съм му казвала такова нещо. Кога ти го е казал?

Спенсър застина.

— Днес. Каза, че и с теб е разговарял в месинджъра.

— Какво?! — избухна Мелиса.

Спенсър се хвана за главата, напълно дезориентирана. Думите на Иън, Мелиса и майка й се смесиха в неясен вихър, докато накрая тя вече нямаше представа кое е истина. Беше ли говорила изобщо с Иън? Беше разговаряла с някой, който се представяше за Иън, но как можеше да бъде сигурна, че е бил той?

— А за какво си шушукахте с мама цяла седмица? — попита тя, опитвайки се отчаяно да разплете ситуацията, да оправдае постъпката си.

— Планирахме специалната ти вечеря — вдигна глава майка й. Гневът се беше изгубил от гласа й. Мелиса въздъхна възмутено и се отдалечи. — Андрю и Кирстен Кълън са вътре. Щяхме да ви водим на новата продукция на „Колко е важно да бъдеш сериозен“ в театъра на Уолнът стрийт.

Кожата по ръцете на Спенсър настръхна. Стомахът й се сви. Семейството й се опитваше да й покаже колко я обича, а тя какво беше направила!

По бузите й потекоха сълзи. Разбира се, че майка й не е убила Алисън. Тя дори не знаеше за аферата. Човекът в месинджъра я беше излъгал.

Над нея падна сянка. Когато се обърна, тя видя един посивял роузуудски полицай със сериозно лице. В кобура на колана му проблясваше пистолет.

— Госпожице Хейстингс? — каза той, поклащайки важно глава. — Трябва да дойдете с мен.

— К-какво? — изпищя Спенсър. — Защо?

— По-добре не се съпротивлявайте — промърмори ченгето. Той пристъпи напред, отмествайки майка й от пътя си. Изви ръцете на Спенсър зад гърба й и тя усети студения твърд метал на белезниците върху китките си.

— Не! — извика тя. Всичко се случваше толкова бързо. Тя погледна през рамо. Майка й просто стоеше там, зяпнала от изненада, и гримът й се стичаше на ручейчета по бузите. — Защо го правите? — попита Спенсър умолително полицая.

— Комуникацията с престъпници е сериозно престъпление — каза той. — Организирането на заговор също. Разполагаме със съобщенията по месинджъра, за да го докажем.

— Съобщения по месинджъра? — повтори Спенсър и сърцето й замря. Разговорите с Иън. Дали някое ченге не беше чуло какво беше казала на семейството си? Или Мелиса беше изтичала при тях и я беше издала? — Нищо не разбирате! — проплака тя. — С никого не съм заговорничила! Дори не съм сигурна, че тези съобщения са били от Иън!

Но полицаят не й обърна никакво внимание. Той отвори задната врата на колата, постави ръка върху главата на Спенсър и леко я натисна навътре. След това седна на шофьорското място и напусна паркинга с виеща сирена и включени светлини, отправяйки се директно към роузуудското полицейско управление.

Хана тръгна по коридора покрай кафето и се озова пред входа на тайното убежище на Айрис.

— Пусни ме, Айрис — изръмжа тя. Притисна ухо до вратата, но отвътре не се чуваха никакви звуци.

Хана беше търсила съквартирантката си през последния един час, но Айрис сякаш беше изчезнала. Не беше в кинозалата с останалите пациенти, които гледаха „Приказка за Ела“. Не беше в трапезарията, фитнеса или спа салона. Отегчената Хана се наведе към заключената врата. На бравата се забелязваха някакви драскулки. В горния ляв ъгъл беше надраскано името Кортни, бившата съквартирантка на Айрис. До него имаше ухилено намигващо смайли. Хана умираше от желание да влезе в таванската стая и да види рисунката на Али — чак сега усещаше колко й липсва.