Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Джейсън Дилорентис беше на гробището — каза Ариа. — Полицайката каза, че той им е съобщил, но той твърди, че не е. Не знам какво да мисля. Нямам представа откъде Джейсън е разбрал за пръстена. — Ариа се замисли за другото нещо, което беше казал, след като тя го разобличи пред полицайката, че е бил клиент на психиатрична клиника. Не си разбрала правилно. Какво не е разбрала?

— Може би Уайлдън му е казал — прошепна Хана.

— Може да ни е чул да говорим в болницата. Той се намираше пред стаята.

Ариа се отпусна в стола, наблюдавайки един паяк, който усърдно се изкачваше по сивата бетонена стена.

— Изобщо не мога да схвана — обади се Спенсър.

— Уайлдън е ченге. Той не би го казал на Джейсън — щеше сам да се захване с това.

— И за какво му е на Уайлдън да изчаква толкова дълго, за да ме пипне? — добави Ариа. — Освен това си мислех, че той е на наша страна.

Емили изсумтя.

— Да бе .

Ариа погледна към нея и странното й облекло.

— Какво си облякла, по дяволите?

Емили прехапа напуканата си устна.

— А. ме изпрати в една амишка комуна и след това ми каза да отмъкна резултатите от ДНК анализа от стаята за доказателства. — Очите й бяха широко отворени. — Някакво ченге ме хвана, преди да успея да вляза вътре.

Ариа затвори очи. Нищо чудно, че полицаите ги смятаха за виновни. Сигурно си бяха помислили, че Емили се опитва да подправи доказателства.

— Но, момичета, Уайлдън лъже за ДНК-то на трупа в ямата — продължи Емили. — Тялото не е на Али, а на едно амишко момиче на име Лий Зуук.

Спенсър зяпна от изненада.

— Все още ли смяташ, че Али е жива?

— Аз я видях — отвърна Емили, свивайки се до стената. — Може да ви звучи откачено, но наистина я видях, Спенсър. И не мога да го забравя. Опитах се да кажа на ченгетата, но те не ме изслушаха.

Спенсър изсумтя.

— Естествено , че няма да те изслушат.

Ариа сбърчи нос.

— Емили, в онази дупка със сигурност беше Али. Тя се е самоубила. Това успях да разбера с помощта на А.

Спенсър се завъртя рязко и впери поглед в Ариа.

— Това ли ти каза екстрасенската?

— Може и да е вярно — възрази Ариа. — Тази теория е добра, колкото всяка друга.

— Не, едно побъркано момиче на име Айрис е убило Али — намеси се Хана на висок глас. — А. ме изпрати право при нея.

Изведнъж всички се обърнаха към Спенсър, в очакване на нейната теория. Ръцете й настръхнаха.

— А. ми каза, че майка ми е убила Али, защото… ами защото баща ми е имал връзка с майката й. Али ми е сестра.

— Какво ? — ахна Ариа. Емили само я гледаше. Хана беше пребледняла, сякаш всеки момент щеше да изтича до металното кошче в ъгъла и да повърне в него.

— Но майка ми не го е направила — обясни Спенсър. — Тя дори не знаеше за аферата на баща ми. Може би съсипах брака на родителите си. А. просто… си играеше с мен. Мисля, че така е било с всички ни.

Момичетата се вцепениха. Осъзнаването на истината удари Ариа по главата като чук. А. просто си играеше с тях. Той стоеше зад всичко. Не Джейсън беше казал на полицията за пръстена на Иън — А. го беше направил. Може би дори той го беше подхвърлил в гората, за да може Ариа да го намери. А. беше изпратил Емили за доклада с резултатите от ДНК експертизата и беше съобщил на дежурния полицай за това. Той беше казал на ченгетата и за съобщенията на Иън в месинджъра, правейки ги да изглеждат като заговорнички.

А. си беше играл през цялото време с тях, дърпайки конците им, сякаш бяха марионетки. И сега те се намираха в затвора за убийство, което не бяха извършили.

Ариа вдигна глава и огледа приятелките си. По зашеметените изражения на лицата им разбра, че те са стигнали до същия извод.

— А. е най-големият ни враг — прошепна тя. После потупа по джоба си, за да провери за телефона си. А. със сигурност вече им беше изпратил групов есемес, с който да им покаже колко са наивни й глупави. Пипнах ли ви !, най-вероятно пишеше вътре. Или пък: Кой се смее последен ?

Но в този миг се сети — полицаите бяха конфискували телефоните им. Ако А. им беше изпратил съобщение, те нямаше да го получат.

Трийсетина минути по-късно на вратата се почука. Момичетата подскочиха. Емили усети как гърлото й пресъхва. Край, това беше. Сега щяха да започнат да ги разпитват… и след това да ги вкарат в затвора.

Една жена в полицейска униформа надникна в стаята. Под очите й имаше тъмни кръгове, а ризата й беше изцапана с кафе.

— Събирайте си нещата, момичета. Освобождаваме ви.