Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Нямам представа за кого говориш.

Нещо в Хана се размърда и се скъса. В мига, когато се нахвърли върху Айрис, зад гърба им се разнесе силно бум ! През една странична врата се изсипаха сестри и санитари и две силни ръце сграбчиха Хана изотзад.

— Изведете я оттук! — чу се силен вик. Някой повлече Хана по коридора и я притисна към стената в дъното. Заслепяваща болка прониза рамото й.

Хана започна да рита с крака, опитвайки се да се освободи.

— Пусни ме! Какво става тук?

Пред очите й се появи един пазач.

— Достатъчно — изръмжа той. Чу се изщракване и Хана усети как около китките й се закопчават метални белезници.

— Не ви трябвам аз! — извика отчаяно тя. — Търсете Айрис! Тя е убийцата!

— Хана! — скара й се сестрата.

— Защо никой не ме слуша?

Пазачите я поведоха по коридора. Всички пациенти бяха излезли пред кинозалата и възбудено шушукаха. Тара изглеждаше развълнувана. Алексис беше захапала кокалчетата на юмрука си. Руби огледа Хана от глава до пети и се разхили.

Хана се обърна рязко и погледна Айрис.

— Откъде познаваш Алисън? — Но Айрис само се усмихна загадъчно.

Пазачите отведоха Хана през вратата по един непознат коридор. Подът беше мръсен, а флуоресцентните лампи над главите им жужаха противно и примигваха. Във въздуха се носеше странна миризма, сякаш зад стените имаше нещо, което гние.

В края на коридора стоеше висока фигура с полицейска униформа. Мъжът наблюдаваше спокойно как пазачите водят Хана към него. Когато се приближиха, тя осъзна, че това е шефът на полицията в Роузууд. Сърцето й се разтуптя. Най-после някой, който ще я изслуша!

— Здравейте, госпожице Мерин — каза той.

Хана въздъхна с облекчение.

— Тъкмо се канех да ви се обаждам — изтърси тя. — Слава Богу, че сте тук. Убийцата на Али е в клиниката. Мога да ви заведа право при нея.

Полицаят се засмя укорително и като че ли искрено се забавляваше.

— Ще ме отведете при нея? Хубава шега, госпожице Мерин. — Той се наведе и лицето му се изравни с нейното. Неоновият надпис ИЗХОД хвърляше червеникави отблясъци върху кожата му. — Вие сте арестувана.

Когато стигнаха до полицейското управление в Роузууд, полицаят отключи белезниците на Ариа и я отведе в една мрачна стая за разпити.

— По-късно ще ви потърсим.

Ариа влезе, като залиташе, в стаята и се удари в ръба на дървената маса. Очите й бавно свикнаха с полумрака. Стаята беше малка, без прозорци и смърдеше на пот. Около масата бяха разположени четири стола. Ариа се отпусна на един от тях и се разплака.

Вратата изскърца и някой друг влезе, залитайки. Беше момиче с дълга кестенява коса и слаби крака. Тя носеше чифт черни панталони за йога, раирана риза с дълги ръкави и златисти пантофки. Ариа веднага скочи.

— Хана ? — извика тя.

Хана бавно вдигна глава.

— О… — каза тя с безчувствен, едва доловим глас. — Здрасти. — Погледът й беше помътнял. До устата й имаше малка резка. Очите й се стрелкаха насам-натам.

— Защо си тук? — попита Ариа.

Устните на Хана леко се отвориха. На лицето й се появи и бързо изчезна саркастична усмивка.

— По същата причина като теб. Излиза, че сме част от някакъв заговор за убийството на Али. Помогнали сме на Иън да избяга и сме възпрепятствали правосъдието.

Ариа се хвана за главата. Това наистина ли се случваше? Как може ченгетата да повярват на нещо подобно?

Преди да си отговори на тези въпроси, вратата отново изскърца. Вътре влязоха още двама души. Спенсър беше облечена със зелена рокля и носеше черни боти с високи токчета, а Емили носеше селска рокля, тънки кожени обувчици и малка платнена шапчица. Ариа ги зяпна изненадано. Те също я изгледаха учудени. Всички стояха зашеметени, без да продумват.

— Смятат, че ние сме го направили — прошепна Емили, приближавайки се до масата. — Мислят, че ние сме убили Али.

— Ченгетата са разбрали за разговорите с Иън — призна Спенсър. — По-рано вчера пак се свързах с него. И те си мислят… мислят си, че заговорничим. Но, момичета… Не съм сигурна, че съм говорила с Иън. Мисля, че това е А.

— Но нали се закле, че е Иън? — изригна Ариа.

— Така си мислех — отвърна отбранително Спенсър. — Но вече не съм сигурна. — Тя посочи към Ариа. — Ченгетата казаха, че знаят за пръстена на Иън. Ти ли им го даде?

— Не! — извика Ариа. — Но може би трябваше да го направя. Сега са сигурни, че пазя някаква голяма тайна.

— Как са разбрали за пръстена на Иън? — зачуди се Хана на глас, без да отмества поглед от едно черно петно на балатума.